Мая Манолова внесе законопроект за труда и модерното робство

свързани

44-ото Народно събрание удари първия си звънец

Омбудсманът Мая Манолова и лидерът на КНСБ Пламен Димитров още в първия редовен работен ден на депутатите внесоха законови промени, с които да се сложи край на практиката на работодатели да не плащат заплати, осигуровки, извънреден труд.

Ако парламентът одобри предложенията им и те станат факт, щяло да се приключи с експлоатацията на труда и модерното робство в 21 век.

Манолова обясни, че има поне 20 сигнала, на които лично се е отзовала заради проблеми с неспазени ангажименти от страна на собственици на фирми. Наложило ѝ се да "гаси пожари", като драмите били свързани с експлоатация на работници от шивашката индустрия до минната.

"Това са случаи на експлоатация, на "модерно робство", работникът работи безплатно, не му се плаща, а семейството и децата му гладуват", заяви тя.

Омбусдманът призна, че често се оказвало, че и тя е безсилна, защото собствениците на фирми ги продават на безработни и така избягват последиците от това, че са били некоректни спрямо наемниците си.

Заради това тя и КНСБ искат промени в седем закона.

С тях трябва да се забрани продажбата на фирми на клошари, да се забрани продажбата на предприятия и дружествени дялове без работодателите да са изплатили всичко дължимо на своите работници, да се даде възможност на служителите да започват производство по несъстоятелност, когато работодателите им са в неплатежоспособност.
 
Според Манолова трябва да се забрани на фирми, които не са си платили заплатите и осигуровките, да участват в обществени поръчки.

Тя настоява и да се разширят контролните правомощия на Инспекцията по труда.

Омбудсманът се зарече, че още утре ще внесе жалба в Конституционния съд срещу член от Кодекса на труда, който задължава работодателите при финансови затруднения да разплащат на своите работници до 60% от дължимите възнаграждения.

Според нея за положения труд се дължи пълно възнаграждение, а не само малко повече от половината.