БСК: Близо 2/3 от храните в България са от внос

Българската стопанска камара съобщава за трайна тенденция за ръст в потреблението на стоки от внос в България през последните години.

По данни на НСИ, през 2009 г. на дребно са продадени стоки за 29.8 млрд. лв., от които:

o      основни храни (вкл. безалкохолни напитки) – 7.4 млрд. лв.;

o      тютюневи изделия  - 1.3 млрд. лв.;

o      спиртни напитки, вина и бира – 0.8 млрд.лв.;

o      други храни -  1 млрд. лв.;

o      нехранителни стоки – 19.3 млрд. лв.;

В частта на хранителните стоки oт внос или произведени с вносни суровини, са продадени стоки за близо 4.7 млрд. лв., или 64 % от основните храни.

Със суровини от внос са произведени изцяло захарта и захарните изделия, кафето и какаото.

Делът на вносните стоки е, както следва:

o      при месото и месните продукти е 84 %;

o      при зеленчуците – 78 %;

o      при плодовете –77 %;

o      при рибата и рибните продукти – 66 %;

Близо една-четвърт (23,6 %) от продажбите на храни заемат хлябът и хлебните изделия, които се произвеждат основно със суровини, произведени у нас. В останалите видове храни делът на вноса е близо 80 %.

При изследване на Българска стопанска камара за вноса на стоки за продажби на дребно в търговската мрежа през 2004 г. беше установено, че делът на зеленчуците и плодовете е бил 65 %, а на месото - 42 %. Това показва, че делът на зеленчуците и плодовете от внос за 5 години е нараснал с около 20 %, а на месото се е удвоил.

Увеличението на вноса в потреблението на храни е резултат от намаленото производство на основните земеделски продукти. Производството през 2009 г. в сравнение с 2004 г. е по-малко:

o        лук - 5.4 пъти;

o        зеле – 3 пъти;

o        картофи – 2.5 пъти;

o        домати – 2.3 пъти;

o        пипер – с 43%;

o        плодове – с 37%;

Броят на свинете е по-малък  с 22%, а на говедата - с 20%.

При нехранителните стоки от внос са 87 % от облеклата, вкл. трикотажните, 70 % от текстилните изделия, 60 % от обувките.
 

Изводите на БСК са следните:

 
1.      При ясно очерталата се световна тенденция на недостиг на храни и повишаване на техните цени не се използват благоприятните условия в страната за развитието на селското стопанство;

2.      За земеделска страна с добри природно-климатични дадености, вносът на храни спрямо общите продажби на дребно е изключително висок, като този дял продължава да нараства;

3.      Политиката в земеделието, в т.ч. ползването на бюджетни средства и на тези по САПАРД и Програмата за развитието на селските райони, не са довели до нарастване на дела на продажбите на местна продукция в страната, който непрекъснато намалява.

4.      Доминирането на вноса не е следствие на засилен износ на земеделска продукция, тъй като през изследвания период се очертава рязко намаление на производство на основните земеделски продукти;

5.      Българското земеделие продължава да е неефективно, а голяма част от земеделските земи пустеят и не се обработват. Причините са:

a.  отсъствие на комасация;

б. неточно фокусиране на финансовия ресурс, предназначен за земеделието;

в. недостатъчните инвестиции и несъздаването на условия за привличане на  квалифицирани кадри в селскостопанското производство;

г.  труден достъп на производителите до пазарите на дребно за реализация на собствената им продукция;

д. недостатъчни и неритмични плащания към земеделските производители.