Мануела Тотева e председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), партньор на конференцията "Образование и бизнес: 6", организирана от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria на 10 май 2017.
Какво е успехът според вас, как го измервате и за какво го използвате?
Баланс между стремежите и постиженията ни в личен и кариерен план. За какво го използвам е труден въпрос, защото съм крайно самокритична. Да кажем с промяната, до която води работата ми за възприятието на професията “комуникационен специалист”.
Използвам го за пример, мотивация, инвестиция.
Кой дава най-важните за вас оценки?
Най-критичните ми приятели.
Как приемате успеха - като оценка за положените усилия или като възможност за развитие?
Винаги мисля стъпка напред и обикновено преди идването на успеха съм подхванала нова задача. В този смисъл, по-скоро възприемам всеки успех като изпълнен ефективно проект, от който съхранявам опита и надграждам за следващия.
Когато търсите кадри за вашата организация, „отличници“ ли търсите или хора, които искат да учат?
Хора с иновативно мислене и с потенциал.
Кой е отличникът? Който има много дипломи или който иска да учи от организацията, компанията, медията?
Многото дипломи не са гарант за добър служител. Смятам, че все повече организации търсят високоефективни кандидати с техонлогични умения, независимо от сферата.
Какви рискове и възможности виждате пред образованието през 2017 в България?
Рисковете са в липсата на желание за промяна и разбирането, че сме си добре. Потенциал има в подкерпата за качествено образование и интегрирането на практически знания от рано.
В кои специалности виждате перспектива за реализация на пазара на труда в следващите 8-10г.?
Виждаме как дигиталното постепенно навлиза във всички сфери и вероятно ще измести накои професии, но за мен остават важни инженерните специалисти, старшите търговци и тези, които се занимават с развитие на хора. А комуникационните специалисти ще работят още по-глобално и в унисон с пулса на дигитализацията.
По какъв по-добър начин могат да бъдат включени в образователната система децата, чийто майчин език не е български?
Имам опит от други държави, където тези деца се включват плавно, но устойчиво с акцент върху социалните умения и минимизиране на коригиращите действия в стил “червен химикал”. Важно е да се насърчава инициативата.
От какво има нужда българското училище - от подобряване на средата, от постигане на по-добри резултати или от преподаване на специфични умения?
Специфични практически умения и ранно кариерно ориентиране.