Българите получават най-малката минимална работна заплата в Европейският съюз -123 евро, сочи статистиката на Евростат. На последно място сме и по покупателна способност. На челно място, обаче, сме по ръст на безработицата. Първенството делим с фалиралата Гърция.
Безработицата и ниското заплащане са основните причини, накарали през последните години над милион и двеста хиляди българи да емигрират .
След влизането на България в Европейския съюз получихме достъп до трудовия пазар на 16 страни членки - Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Унгария, Гърция, Испания, Португалия ,Румъния и Чехия.
Някои ограничения запазиха други 10 държави. Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Великобритания и Малта изискват българите да имат разрешително за работа. Очаква се тези държави напълно да отворят пазара си на труда за нас в края на 2013 година.
Според официалната статистика емигрантските пари, които са влезли от българите, живеещи в чужбина, за миналата година са са 710,7 милиона евро. Внесените от тях пари отиват предимно за подпомагане на семействата им в родината.
Едва половината от българските гурбетчии пращат пари на близките си, които живеят у нас. Това показва изследване на Българската народна банка за потока емигрантски пари. Според данните около 40% от работещите емигранти изпращат пари по официален път. Други 15% си признават, че ползват други методи да изпращат пари вкъщи. Цифрите сочат още, че най-щедри са българите, работещи в Италия.
Има и още един любопитен факт - месец май е най-предпочитаното време през годината от емигрантите, както за завръщане в страната ни, така и за изпращане на пари. Именно през месец май потокът на емигрантски средствата към България е най- голям.