"За" и "против" почивните дни

Само за последния месец и половина се събират 3 своеобразни ваканции за трудещите се у нас. Четири дни почивахме за Великден, три - ще отдъхваме за Георгьовден, и 4 - за 24 май.
В сряда престижното британско издание "The Economist" посочи, че в България почивните дни са най-много. Беше изчислено, че имаме 13 национални празници. Всеки сънародник ползва средно по 22 болнични и има платен годишен отпуск от 21 дни.
Така, общо без съботите и неделите, почиваме допълнително по 55 дни. Един от резонните въпроси, който възниква е, как се отразява това на икономиката и като цяло на постъпленията в хазната?
Често бизнесът роптае срещу допълнителните почивни дни, защото му влияят негативно. Поради тази причина още през 2009 година БСК поиска от правителството да обявява допълнителните неработни дни през годината още от предходния декември.
И докато бизнесът гледа с лошо око на допълнителните ваканции, то туризмът се радва на тях. Според директора на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов благодарение на повечето свободни дни, браншът започва да надига глава след кризата. Според него за великденските празници, по българските хотели са били резервирани над 600 000 нощувки. Потреблението по курортите също е скочило.
Стотици хиляди са били нощувките за 3 март, над половин милион са резервираните за Гергьовден и също толкова за 24 май. Според Драганов не може да се каже, че държавата губи от почивните дни, след като от данъците, които плаща туризмът, и съответно постъпленията за хазната са сериозни. Налице се и известни загуби, тъй като за великденските празници 70 000 българи са предпочели да почиват в Гърция, подчерта директорът на Института за анализи и оценки в туризма. Те обаче са 10 пъти по-малко от избралите да отдъхват тук. Основните дестинации за почивки, които избират българите у нас са Велинград, Хисар, Сандански и Поморие. Причината е че, има много спа хотели и балносанаториуми. Също така, сънародниците ни обичат да почиват в Централния Балкан и Източните Родопи.