Близо половин милион българи работят в Западна Европа

Сънародниците ни, заедно с румънците, почти формират общата бройка на емигранти от останалите източноевропейски страни, а именно 2.1 млн. души.

29.04.2011 | 10:41
Близо половин милион българи работят в Западна Европа

По данни на Европейската комисия около 430 000 българи работят в западноевропейските страни. Сънародниците ни, заедно с румънците, почти формират  общата бройка на емигранти от останалите източноевропейски страни, а именно 2.1 млн. души.
По повод желанието на Холандия да вземе мерки срещу нелегалните имигранти от България и Румъния и да ограничи трудовия си пазар, Еврокомисията заяви, че държавите, които искат също да ревизират правилата за работа към нас и северните ни съседи няма да могат да го правят след 31 декември 2013 г.
Ангажиментът за 7-годишен преходен период пред пълното отваряне на трудовите пазари е залегнал в договора ни за членство в ЕС и изтича на 1 януари 2014 г.
Практически, той не може да бъде ревизиран, тъй като това ще изисква повторна ратификация от парламентите на останалите 26 страни от ЕС.
Говорител на Еврокомисията заяви, че правото на свободно движение е основно за гражданите. Освен това, всички изследвания са показали, че опасенията от неконтролируема вълна от гастербайтери, са се оказали преувеличени.
До края на годината 10-те държави, които в момента все още не допускат българи на трудовите си пазари, трябва да съобщят на Брюксел дали смятат да го правят и в последните две години от преходния период, обяви говорител на комисията.
За да се възползват от двугодишното удължаване на ограниченията, 10-те страни трябва да докажат на Европейската комисия, че трудовите им пазари са сериозно застрашени от евентуални имигранти от България и Румъния.
14 страни, предимно от новите членки на ЕС, но също Гърция и Испания, вече  позволяват свободно наемане на българи и румънци. Но най-желаните държави, като Великобритания, Германия, Австрия, Холандия и Ирландия, не ги допускат. Рестриктивен режим поддържат също така Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Малта, където се изисква специално разрешително за работа.
Най-ограничителна е политиката, която прилагат Ирландия и Холандия. Те са записали в националното си законодателство, че българи и румънци могат да се наемат на работа, само ако за нея не могат да се намерят кандидати от останалите 25 членки на ЕС.
Междувременно в неделя, на 1 май, падат всички бариери за работа пред гражданите от 10-те държави, които влязоха в ЕС през 2004 г.
Брюксел очаква от тази мярка най-силно за бъдат засегнати Австрия и Германия, които единствени изчакаха последния срок, без да свалят ограниченията.
Предвижданията са, че до края на годината в Австрия ще пристигнат около 20 000 работници от десетте, а около 100 000 ще влизат годишно в Германия през идващите пет години.
Според Брюксел на Германия потенциалните нови работници ще им дойдат точно на време, за да заместят намаляващите германци в трудоспособна възраст. Предвижданията са, че до пет години трудоспособните германци ще се свият от 45 на 41 млн. души.
От падането на бариерите на 1 май през следващите осем години ще се възползват 1,600 000  централноевропейци, сочат прогнозите на Брюксел.