В шуменското село Върбак живее англичанката Лиса Стоун. Сутринта на 10 декември тя се събужда, обезпокоена от силния гръм, който се донася от няколко километра.
"Спях и чух много силен гръм. Беше доста силен за гръмотевица, но все пак си помислих, че е буря. Видях, че небето е ясно и си помислих: "Това е газова експлозия отново". Защото тук в селото се е случвало и преди да се взривяват газови бутилки", спомня си Лиса.
Веднага започва да събира топли дрехи и ги натоварва в колата, за да ги занесе в Хитрино. Не след дълго обаче разбира, че няма да бъде допусната до селото от съображения за сигурност.
Лиса споделя, че домът ѝ е отворен за нуждаещите се и веднага щом бъдат махнати ограничителните мерки тя и семейството ѝ ще се включат в разчистването на селото.
Същевременно признава, че според нея отпуснатите от държавата 300 лева са малко: "Когато чух за помощите от 300 лева си казах: "Това не е достатъчно". Тези пари едва стигат за месец, но какво се случва с техните къщи, къде ще отидат тези хора?", пита тя.
Вижте цялата история в репортажа на Михаела Карабельова: