Заплашена ли е България от финансов колапс?

Финансовата система на страната ни е обречена на колапс, въпросът е само кога ще се срине. Такива изказвания се четат под почти всяка икономическа или финансова новина из различните информационни портали. Интересно защо доверието в Петър Чобанов се разбива все повече, след като уж публикуваните от ведомството му данни се представят от подчинените му като все по-розови. Поне на хартия...

Действително, страната ни изпълнява заложените критерии за бюджетен дефицит под 2% от брутния вътрешен продукт. Дупката в държавните финанси обаче расте с притеснителни темпове. През октомври 2012 г., бюджетът бе с дефицит от 74,2 млн. лева. Причина за разликата между приходи и разходи се дължеше на неизплатени средства от Европейския съюз (551,2 млн. лева) по различни проекти, които излишъкът по националния бюджет от 477 млн. лева не успя да покрие. Тази година обаче дефицитът е 443 млн. лева. Това е с над 83 млн. лева повече отколкото предходния месец и над 371 млн. лева повече спрямо година по-рано.

Причината за увеличаващата се дупка е, че към октомври 2013 г. в хазната са постъпили с 238,6 млн. лева по-малко от ЕС и с близо 205 млн. лева по-малко от предвиденото в националния бюджет.

Буферът, на който правителството ще разчита при евентуални икономически катаклизми или неизпълнение на приходите, също е на тревожно ниски нива. Към края на десетия месец от годината фискалният резерв е 4,9 млрд. лева. Минималният праг, под който той не бива да пада, е 4,5 млрд. лева.

Не е тайна обаче, че именно в края на годината държавата прави най-големите си разходи, а при усложнената политическа обстановка, управляващите показват опасна склонност към развързване на иначе стегнатата държавна кесия. Спрямо септември 2013 г., фискалният резерв е изтънял със 100 млн. лева, като не е ясно какви разходи са били покрити с тези пари.

С оглед на това, събираемостта на данъчните приходи е поредната спънка към постигането на добро фискално здраве. Икономисти обясняват, че обикновено в края на календарната година държавата прави най-сериозните си разходи, а по принцип най-много постъпления от налози идват през пролетта. Затова може да се очаква, че дефицитът през следващите месеци може да нарасне драстично.

Наскоро финансовият министър Петър Чобанов също допусна, че при приходите за 2013 г. ще има неизпълнение. Според него обаче то ще бъде малко, а правителството ще успее да се вмести в планирания дефицит.

По последни данни на финансовото министерство, към края на октомври са събрани 80,8% от предените в разчетите постъпления от налози. Приходите в частта на преките данъци са 3,1 млрд. лева, или 77,8% от планираното. Тревожен е фактът, че постъпленията от ДДС, гръбнакът на хазната, също изостават. До десетия месец от годината в хазната са влезли едва 79,8% или 6,1 млрд. лева, акцизите пък са 3,4 млрд. лева, или 82% от заложеното.

Фирмените налози също изостават плашещо. До края на октомври са събрани едва 75% от разчетите. Според експерти причината е промяната в режима на облагане на дружествата с по-нисък оборот. От януари 2013 г. компаниите преминаха към внасяне на авансови вноски за корпоративен данък на 3 месеца или към плащане на данъка наведнъж след изтичане на годината.

В същото време, от последните данни за изпълнението на бюджета се вижда, че плащанията за издръжка на държавните служби са погълнали 7,228 млрд. лева, при 6.675 млрд. лева за година по-рано. Капиталовите разходи възлизат на 2,8 млрд. лева, което е едва 51,7 %  планираното. 

Орязването на точно това перо от бюджета е най-лесният начин за удържане на дефицита, но пък подобни действия обричат на застой важни административни реформи и инфраструктурни проекти. Да не говорим, че в Бюджет 2014, въпреки шумно рекламираната оптимизация в администрацията, са заложени с над 100 млн. лева повече за заплати и издръжка, отколкото през тази.

Завишението на разходите е факт в повечето сфери, но ефективни реформи така и не видяхме. Нито в образованието, нито в здравеопазването. Администрацията продължава да опъва нервите на гражданите и бизнеса, а по прозиводителност на труда все още сме на дъното на европейската общност.

Всъщност, в държавната администрация проблемите лесно могат да бъдат заметени под чергата, докато дойдат по-удобни времена за решаването им или някой друг не дойде на власт. Какво става обаче извън топлите и уютни кабинети на чиновниците? Всеки се оправя както може, а бизнесът за пореден път спасява бюджета. Тази мода я възроди кабинетът "Станишев", а от ГЕРБ възприеха лошите навици без грам затруднение. Поредното ново  правителство не прави изключение.

Истината е, че колкото и да се украсяват данните, парите все повече няма да стигат. Доказва го фактът, че бизнесът продължава да се гърчи в несъстоятелност заради неизплатени проекти. Към края на септември общо задълженията на държавата и общините са над 314 млн. лева. От тях 152 млн. лева са задължения на правителството, а останалите 162 млн. лева – на местната власт. От данните се вижда, че макар и с малко неизплатените средства за вече извършени дейности по договори, се увеличават.

Според предприемачи задълженията на хазната са най-сериозни в строителния бранш. Хубавото поне е, че в началото на юли 2013 г. Министерството на финансите предприе спешни мерки за подобряване на ефективността на процеса по възстановяване на ДДС и до октомври на фирмите беше възстановен над 1,11 млрд. лева косвен налог. 

Говорейки за фирми и държавен бюджет, няма как да пропуснем, че инвестициите все така продължават да заобикалят страна ни. Нещо повече, за периода януари-септември 2013 г. понижението е с 48,47% на годишна база до 785,5 млн. евро спрямо 1,524 млрд. евро за същия период на миналата година, показват данните на Българска народна банка (БНБ) за платежния баланс на страната.

През 2013 г. се повишават и стойностите на индексите на скритата икономика при бизнеса и на недекларираната икономическа активност на населението, съобщи Руслан Стефанов, директор "Икономическа програма" в Центъра за изследване на демокрацията. Загубите за хазната за година са над 245,6 млн. лева, показват изчисленията.

Експертите предупреждават, че тенденцията се засилва и съчетано с увеличението на безработицата, която през тази година достигна 12.9%, като се запазва и дори увеличава делът на трайно безработните и на младежката безработица, може да бъде пагубно за състоянието на икономиката и оттам на бюджета.

Ето защо е добре управляващите да започнат да отчитат всички тези фактори, когато говорят за подобряващата се обстановка у нас.

По-притеснителното е, че в тези смутни времена властимащите смело развръзват кесиите, без да се замислят особено за последиците и в стремежа си да запазят министерските си кресла, взимат решения, които сериозно застрашават фискалната дисциплина.