Наричат Любовка селото на побелялата любов. Последната сватба тук е била преди 20 години, а дете не се е раждало от далечната 1979 година. И ако някога по улиците на планинското селце са се разхождали почти 500 души, днес животът в Любовка поддържат едва 20-тина. Въпреки това шепата хора, останали тук, успяват да пазят живи пет храма и да строят шести.
"На 5-6 жители се пада черква", заяви кметът на селото Костадин Стоянов.
Вече 30 години ключът за Божия дом е в ръцете на Йерусалим Бакалов. Случайно или не човекът с библейското име полага грижи за два от петте работещи храма в Любовка.
"Нашето село е така, духовно село и вярващо село, a също и бунтовническо село", каза дядо Йерусалим.
Днес домакинът на две от най-големите и стари черкви в селото признава, че да опазиш домовете на Бога е трудна задача. В същото време не крие и тъгата си, защото често се замисля, какво ще стане с ключа за храмовите порти, когато си отиде от този свят.
"Ако не излезе някой, не виждам ... да изкарам ли още една година, ще мога ли да изкарам, не мога ли ... и ако трябва ще станем да заключим църквата", добави Йерусалим.
А в противоположния край на селото същите мисли преследват друг съхранител на вярата в Любовка.
Вече 20 години баба Мария поддържа камбанния звън на черквите "Свети Георги" и "Свети Никола". Споделя, че работата не и тежи, тъй като се чувства Божи човек.
"Не ми е трудно, понеже са близо до черквите – ида на едната там ... запаля кандилите, бия камбаната. Оттам слеза тук, запаля тия кандили тук – свещи кога палим, кога идваме на черква и от тук надолу … ода си", разказа баба Мария.
А преди месец, жената преживяла и първия обир на една от черквите.
"Като крадецът ги взема, черквата си има пари. Книжните не ги взема, само тия стотинките – най-много да е имало 20 лева. Оно не се краде ни от мен, ни от теб, а от Господ да крадеш ... лошо е", добави баба Мария.
"Аз не оставям пари в църквата. Освен у дома да дойдат и да ме заколят. Пари не давам и убийство да стане", заяви дядо Йерусалим.
"Докога ще карам не знам. Няма да се откажа от черквата, докога съм да мога да тапкам с краката, не се отказвам от черквата", подчерта баба Мария.
"Тъжно ми е, защото след като виждам, че ще остане ... толкова труд хвърляме, толкова разходи и накрая да затворим църквата ... е прав ли съм ...", запита дядо Йерусалим.
И ако за баба Мария днес е останала само почитта към Бога, то дядо Йерусалим все още може да сподели мъката и радостта с любовта на живота си. За това след като почисти храма, бърза да се прибере, у дома ... при своята любима баба Севда.
И така вече почти 60 години. За пръв път се срещат на нивата в Любовка и остават заедно повече от половин век.
"Обичаме се, аз мисля че се обичаме. Аз я обичам, па тя ако нещо мърда ... не й харесва", заяви дядо Йерусалим.
"Еми ... обичам го, а на стари години къде да ода", отговори баба Севда.
"Тя ми харесваше, но изглеждаше малко лъжлива – първо смейка ми се, туй ти, онуй ти. И после като дойдохме тука и се събрахме тук семеен живот да живеем – свърши тая работа, свърши оная работа. Отначало не ми каза, ке ме кара да работа толкова", разказа дядо Йерусалим.
"Съгласна ли си да изкараме стотарката и нагоре, ама да си се искаме... да сме си мили, сладки. Ние не знаем, Господ знае", коментира възрастната двойка.
Но знаят със сигурност, че рецептата за дългият семеен живот е проста – щипка търпение и любов в големи дози.
"Любов ли? Кои са милостиви любят се, а па кои са завистливи ... завиждат", добави баба Мара.
А шепата хора, избрали да останат тук, високо в Пирин, са убедени , че вярата тук ще живее винаги и чакат с нетърпение врати да отвори шестият храм.
Местните пък се шегуват, че дават любовчанско гражданство на всяка млада двойка, за да чуят отново детска глъч по прашните улици.
А баба Севда и дядо Йерусалим се надяват да са живи и здрави, за да я има любовта в Любовка поне още няколко години.
Как в едно санданданско село с 21 жители има 5 работещи храма? И каква е рецептата за 60-годишна любов? За обичта и вярата в с. Любовка разказват Михаела Карабельова и операторът Петър Симеонов: