На Голяма Богородица се обръщаме към традицията - в навечерието на големия християнски празник се извършва обичаят Панагия или приготвяне на хляба, с който Христос нахранил учениците си.
Как се пази традицията в кюстендилското село Соволяно?
Въздигането на хляба представя българската православна традиция и изкуство. Ден преди Успение Богородично се представя обичай по замесването на богородичния хляб и изпичането му в подница. Най-възрастната жена в семейството учи и предава тайната на правенето на хляб на по-младите. 75-годишната Трънка Илиева меси хляб от 15-годишна.
"Научила ме е майка ми, на всичко, да месим хубави хлябове, баници, всичко. Младите момичета трябва да умеят да месят. Трябва да се научат, защото всяка домакиня трябва да умее всичко да работи", заяви Илиева.
Баба Трънка разказва тънкостите на своята внучка: "Първо се топли водата, пресява се брашното, прави се кладенче. Първо трябва да се сложи солта."
"Олио, вода и мая. На мен ми е трудно да го замесвам в началото. Не става веднага, трябва повече работа", добави внучката Елена Йовчева.
В хляба е вплетена вяра, майсторство и автентичност, предавани от майки на дъщери, от род в род. Хлябът се меси с молитва за добруване, украсяват го със символни фигурки от самото тесто и го носят в храма с благодарност към Богородица
"Питката се украсява с фосфорник - църковен знак, който се слага само върху питки с определено значение. При замесването на хляба се спазва традициите да не се говори, за да се запази тайнството на замесването", обясниха жените.
След празничното богослужение в 200-годишната черква "Свето Успение на Пресвета Богородица" градината пред кметството се превръща в изложбено пространство с красиво подредените обредни хлябове, плодове и жито.