Добра актьорска игра или истински проблем? Да преспиш в болницата, а да си само на 23 години?
Петко е на 23 години и е от софийския квартал "Факултета", или от Враца, или от малко българско село. Не се знае точно откъде е. Пред различните хора твърди различно.
Настанявайки мъжа ми с криза в кръста, в една от столичните болници, се сблъсках и с Петко - съседът му по легло. Момчето от ромски произход не говореше много. От другите в стаята разбрахме, че е изписан сутринта, но вечерта - все още е там. Естествено, той е без здравна осигуровка.
Другите болни в стаята твърдяха, че Петко на няколко пъти е изпадал в шокове, гърчил се е, припадал е ...
Младото момче будеше истинско съжаление. Всички в стаята го обгрижваха - даваха му кой какво има - сокове, вафли, бисквити. Докато бях там той така се изхлузи от леглото ... все едно получи гърч.
Лекарката обаче дойде видимо ядосана. Каза му следното: "Може да стане по добрият и по лошият начин. Говори ми. Искам да знам кой си, откъде си. Виждам, че ме чуваш."
За секунди момчето стана от земята и отново легна в леглото.
"Така е паднал, че да не се удари", коментира медицинското лице и след кратък разпит, на който Петко отговаряше "трудно", тя излезе от стаята.
По-късно вечерта Петко съвсем се "свестил". Разказал на другите в стаята, че е в болницата заради любовна мъка. Радка - така се казвала болестта му.
На другия ден в стаята влязла лекарката от новата смяна и възкликнала: "Петко, отново ли си тук? Колко пъти трябва да те изписваме?"
След това Петко си тръгнал, но не и без 5 лева за автобус и още храна от другите болни.
Оказало се, че Петко често "нощувал" в болницата. Тук обаче възниква въпросът колко такива хора ползват болниците като хотели, възползват се от добрината на другите и кой плаща за тях?