„Управляващите не бива да се изненадват от действията на „Златна зора“, тъй като именно те са са предпоставката за наличието на този политически продукт, създавайки корупция в страната, обричайки на недоимък гражданите“, каза в предаването „Брюксел 1“ по телевизия Bulgaria On Air Йоаким Каламарис, предприемач и преподавател в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.
Според проф. Георгиос Плиос, преподавател в Атинския университет ситуацията е резултат от последните 25 години политика в Гърция.
Припомняме, че лидерът на гръцката крайнодясна партия „Златна зора“ Николаос Михалолиакос остава в ареста. Той е обвинен в създаването на престъпна организация, в убийство, нападение и пране на пари. Решението на съда го превръща в първия от десетилетия избран председател на партията, който влиза зад решетките. Партията спечели 18 места в гръцкия парламент на изборите миналата година. Тя се обяви срещу дълговата криза, бюджетните съкращения, високата безработица и корупцията и с това спечели доверието на гърците и се превърна в третата по популярност партия в южната страна. Проучванията обаче сочат, че след убийството на рапъра доверието към „Златна зора“ спадна с една трета.
„Златна зора“ не е просто неонацистка партия, защото тя не гледа романтично назад в миналото. Това е нацистка партия, а от юридическа гледна точка е и криминална.
Не може предпоставките за създаването на тази организация да се търсят само в кризата, защото много страни също преминават през трудни икономически етапи, но това не доведе до ескалация на фашистки настроения и радикални действия“, обясни още Плиос. Според него трябва да се потърси по дълбоко, защото тежката финансова обстановка в Гърция засегна най-вече хората до 35 години, заети в сферата на услугите. „Другият фактор, който изигра решаваща роля за наличието на партия като „Златна зора“, е коренната промяна на идеологията в Гърция през последните две десетилетия. Трябва да признаем, че в Гърция фашизмът има история, той дойде в страната по време на германската окупация. Смяната на идеологията, за която говоря, засегна най-вече хората, характеризиращи се с така наречената политическа апатия. След като настъпи кризата, фашизмът и нацизмът се огледаха именно в тях“, посочи професорът.