Примерът на млад диджей от София със зрително увреждане е история за границите в живота, които си поставяме сами.
На фона на това, че у нас, а и в света, има милиони хора, които не спират да живеят с мисълта и тревогата, че животът е низ от несправедливости, 25-годишният Панчо Карамански показва, че всъщност по-важно от всичко останало е волята за живот и най-вече разбирането за това кои са важните неща в него.
Панчо е незрящ. Роден е със зрително увреждане, което се задълбочава след осмата му година.
„Липсата на зрение е нещо, което много бързо надскачаш като лимитация, оттам насетне осъзнаваш, че има много други неща, които трябва да успееш, да разбереш, да прозреш, ако щеш“, споделя той.
Дневната му рутина включва ставане в 7 ч., като предварително си е направил план на задачите за деня. Твърди, че сутрин се чувства най-творчески настроен и голяма част от музикалните му идеи се раждат именно през това време.
Любовта му към музиката се появява, след като започва прогресивно да губи зрението си.
„Осъзнато тръгна натам увлечението ми към музиката. На 10 вече формулирах желанието да се занимавам с клубно диджейство. Тогава Тиесто и Роджър Санчес бяха много популярни, говорим около 2004 – 2005 г, силните години на Тиесто. Той ми послужи за вдъхновение“, спомня си той.
Преди две години Панчо участва в конкурс на транс гуруто Фери Корстен. Въпреки че не печели наградата на журито, неговият ремикс е избран на първо място измежду 748 други кандидати във вота на публиката.
По-нататък следват още музикални предизвикателства - Панчо не се отказва от мечтата си и продължава да изпраща свои парчета на различни групи у нас.
Преди три години записва песента Blow the night с нашумялата от реалити за таланти певица Богдана Петрова. Над музиката работи Панчо, а резултатът е на лице – позитивно и зареждащо звучене. За да усъвършенства уменията си обаче, са му били необходими години, разказва той:
„Оттук дойде един проблем, за който няма как да подозираш дори, че масово софтуерът, който се ползва за създаване на музика, е недостъпен за хората със зрителни увреждания. Казва се accessibility в уеб средата, за което трябва много да се работи, и това беше голяма битка за мен.“
Процесът му отнема 5 години, а днес вече помага и на други незрящи с разучаването на дигиталните платформи за музика. Благодарение на собственото му ноу-хау преди година Панчо започва работа като тестер на софтуерни продукти.
„Влизането ми в такава компания ми даде ясно да разбера, че хората със зрителни увреждания по света имат нужда от едно нещо - да им бъде предоставено като възможност да бъдат научени на меки и комуникационни умения – нещо, от което е лишена огромна част от незрящите хора по света. Това е една от каузите, на които съм се посветил“, казва младият мъж.
Разказът на Панчо е удивителен с това, че той, за разлика от голяма част от хората в съвремието ни, е осъзнат като човек, като личност. Той не робува на модата, не е част от информационната суматоха, живее по свои простички правила и има благородна кауза – да помага и да твори.
/Автор: Мария Аладжова/