Българите харчат за алкохол и цигари повече отколкото за дрехи и обувки, сочат данните на Националния статистически институт.
През 2015 г. за алкохол и цигари са отишли 4,4% от всичките ни разходи, докато за дрехи и обувки - 3,5% от семейния бюджет. Алкохолът и цигарите имат по-голям дял в разходите на домакинствата и от похарчените пари за обзавеждане и поддържане на дома, които са с дял от 3,7%.
Всъщност най-голямото перо в семейния бюджет са парите за храна с дял от 31,4%, следвани от разходите за плащане на комунални сметки - за ток, вода, парно и наеми - с дял от 14,3%, и разходите за транспорт, които имат дял от 7,1%.
Любопитно е, че делът на разходите за алкохол и цигари в семейния бюджет остава без промяна през последните 5 години въпреки сериозния ръст на доходите, пише "Стандарт". Делът на разходите за храна намалява. А с вдигането на доходите по-голям дял от семейния бюджет отива за развлечения през свободното време, транспорт, обзавеждане и дрехи.
През 2011 г. средният доход на човек е бил 3937 лв., което прави по 328 лв. на месец. За 2015 г. средният доход на човек е с над 30% по-висок - 5147 лв., или 429 лв. на месец. Средният доход на човек е доста малък на фона на средната заплата за март 2016 г. в размер на 952 лв. Причината за това, е че дори човек да е с висока заплата, ако той има деца или в домакинството има безработен и пенсионер, то средният доход на човек от семейството пада значително.
Противно на очакванията, с повишаването на доходите българите не само че не ядат повече, а напротив - свива се консумацията на повечето основни храни. През 2011 г. всеки човек е изял средно по 106,7 кг хляб, а през 2015 г. - 89,5 кг. През 2001 г. всеки е изял по 12,2 кг сирене и 71 кг зеленчуци, а през 2015 г. - съответно - 11,7 кг и 68,4 кг. Потреблението на месо остава почти без промяна, а на колбаси също намалява. За сметка на това пием и пушим повече. Преди пет години всеки е изпил средно по 23,2 литра алкохол и е изпушил 547 цигари, докато през 2015 г. - алкохолът вече е 29,2 литра, а цигарите - 647.
Потреблението на храни намалява, въпреки че доходите растат доста по-бързо от цените на основните храни. Например през 2015 г. с годишните си доходи човек е можел да купи 3817 кг хляб или 5959 кг картофи, което е съответно с 36% и 40% повече спрямо 2011 г. При ябълките и свинското месо покупателната способност е скочила с 36%, като с годишните си доходи човек може да купи 3674 кг ябълки или 700 кг свинско. При пилешкото скокът на покупателната способност е със 75%. Но хората използват по-високите си доходи не за да ядат повече, а да пътуват и да се обличат по-добре.