Равносметката след 24 май. Вчера беше Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, както и по-голямата част от абитуриентските балове в страната. Всички български политици отправиха послания колко е важно образованието и как това е бъдещето на България.
"Възраждането на българското образование, наука и култура повече от всякога трябва да бъде национален приоритет - дългосрочен, надпартиен и стратегически. Най-добрата инвестиция в бъдещето на една държава и един народ е в образованието на младите", заяви тържествено вчера президентът Росен Плевнелиев.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова от своя страна се обърна към младите хора и учениците с думите: "В този век на технологиите да запазим любовта към четенето и книгите, и да откривате нови възможности за споделяне на българската култура и изкуство".
Как обаче допринася "бъдещето" на България за културното развитие на страната? Как навлиза в живота си след гимназията - с дълги червени рокли и черни костюми, или поне вчера такива бяха основните ми наблюдения.
На фона на около 2,5 милиона българи, които живеят под прага на бедността, "бъдещето" на България демонстрира висока класа - със скъпи коли, маркови тоалети и безразборно хвърляне на пари по барабанчетата на ромските оркестри.
Точно в 18:00 часа вчера подобно на всички сиерджии и аз се наредих на едно от столичните места, където се събират българските абитуриенти - площад "Александър Невски". Какво правиха те на стълбите пред величествената църква, освен познатото броене от 1 до 12 - ами пиеха алкохол от пластмасови бутилки и се клатеха на фона на ромския оркестър.
Сред момчетата нямаше изненади - черни, сиви и сини костюми като всяка година. А момичетата - с всяка следваща година започва да преобладават "чалгаджийските" тоалети, сигурно замествайки големите и тежки рокли.
Спомням си, когато бях аз абитуриентка, което не е чак толкова далеч във времето, ме посъветваха да си избера нежна рокля - да заложа на невинността, а не да показвам прекалено плът. Да запазя детското още малко за себе си. Е, явно тези момичета, които видях вчера не са получили същия съвет.
Притеснена съм. Притеснена съм от това, което видях - млади хора, които пият пред храм "Свети Александър Невски" и не уважават родното. Притеснена съм, че това е бъдещето - бъдещето, което се клати на ромски ритми и е забравило българското хоро. Вижда ми се фалшиво, кухо, лицемерно, бездушно. Надявам се да е било за една вечер - вечер, когато всички вместо да си останат тикви - да се превърнат в Пепеляшки и смело да пристъпят в живота. А, вие за какво се надявате?
Коментар на Ирина Георгиева