Защо не поисках 1000 лв. заплата, след като завърших?

свързани

Едва една пета от завършилите "Туризъм" намират работа по специалността

Броят на студентите трябва да се намали, каза проф. Николай Денков

Българските ученици с най-ниски резултати по четене и смятане в ЕС

Иде ли краят на бедните висшисти в България?

Младежите не желаят да започнат работа за заплата под 1000 лв, а на работодателите вече се налага да въвеждат бонуси "редовно явяване на работа", за да накарат младите хора да идват на работното си място всеки ден.

С тези встъпителни думи започва една от поредните дописки във връзка с може би най-тъжната тенденция сред младите хора у нас.

Тъжна, не защото перспективите пред поколението, родило се и отраснало след 1989 г., са малко. Напротив, в настоящата дигитална ера възможностите са навсякъде. Всеки може да е едновременно на няколко места по света. Тъжна, защото мотивацията и адекватната преценка на реалностите напълно отсъстват.

Неслучайно споменах 1989 г. – повратен момент в историята ни не само заради политическите промени у нас, а и поради патовата ситуация, в която се оказва едно цяло поколение – тогавашните млади. В този период родителите ми са приближавали 30-те. Като продукт на тогавашната образователна система, те са били едни от многото, които са градили схващанията си върху една проста максима от онова време: "Ти завърши нещо, без работа няма да останеш". Промяната на режима в почти цяла Източна Европа води до неизбежната дилема сред младите – преквалификация или безработица. И голяма част от тях не избират правилния път.

Едно от основополагащите качества при рационалните хора е, че се учат от грешките си. Тези, които се адаптират още по-умело към реалностите, са достигнали по-висшата форма – учене от грешките на останалите.

Годината е 2016-а. Въпреки че животът няма нищо общо с този от 1989 г., една тенденция е запазила своята устойчивост – висшето образование продължава да произвежда на конвейр ненужни за пазара на труда кадри.

Хиляди млади излизат всяка година обличат тоги, хвърлят шапки, снимат се за спомен, излизайки доволни от ВУЗ-овете. Има обаче една скритата цена на този "успех" - да придобиеш по-висока образователна степен. Това е "инфлацията" на дипломи. Дипломата вече не струва нищо сама по себе си. Не за родителите – те са изключително доволни, че техните деца са успели, тъй като в по-голямата част от случаите са продукти на онова образование и имах схващанията отпреди 1989 г., за което не носят вина.

Не струва нищо за работодателите, които се сблъскват с хиляди хора с току-що постигнат отличен успех, които нямат представа какво са учили. Армия от хиляди, която обаче разполага с нещо в изобилие – претенции.

Да се върнем на заглавието. Защо аз не поисках 1000 лева заплата, след като завърших? Просто е. Имах късмета да срещна хора, които промениха мисленето ми и ми помогнаха да разбера едно просто правило – знанията "на хартия" в огромната част от случаите нямат общо със знанията "на практика".

Затова станах работещ първокурсник. Първоначално почти за без пари, но с цел - да се науча. Имах и още един късмет – да ми бъде даден шанс, въпреки че бях един от хилядите, насочил се към, или вече имащ "заветната" диплома.

Изводът е простичък, но поучителен. При хората без силен старт в живота по наследствена линия изграждането на личното бъдеще започва винаги от нулата. След това идват претенциите за заплатата.

Автор: Димитър Вучев, главен редактор на bloombergtv.bg.