За периода 2010-2013 година половината от бедните в България успяват да се изкачат по стълбата на доходите в обществото и да "избягат" от бедността, показва анализът на Института за пазарна икономика "Бедността в България".
Намирането на работа е основният фактор за излизането от бедност, показва анализът, който бе представен днес. Той проследява в динамика доходите на домакинствата у нас и изследва движението между отделните доходни групи през годините.
Домакинствата са разпределени в пет групи според дохода им, като първата са 20-те процента най-бедни домакинства, а в последната пета група са 20-те процента най-богати домакинства, пише Investor.bg.
Анализът се фокусира върху групата на най-бедните домакинства, като посочва, че 41% от най-бедните в първата група през 2010 година са прескочили в по-горна група през 2013 година, или условно са "избягали" от бедност. Други 14% от най-бедните българи през 2010 година временно са успели да избягат от групата на най-бедните, но отново са се върнали в нея в рамките на периода. 45% от най-бедните в началото на периода са останали в бедност до края му, което означава, че 10% от цялото население е в трайна бедност, показва анализът на икономистите.
Главният икономист на ИПИ Петър Ганев определи като "донякъде изненадващо", че 41% от най-бедните през 2010 година са прескочили в по-горна група за три години.
Икономистът отчете, че заетостта е водещият фактор за излизане от бедността, тъй като според данните две трети от избягалите от бедност в периода живеят в домакинство, в което има доходи от труд. А една трета от "избягалите" от бедност са повишили доходите си значително.
Анализът показва още, че движението на домакинствата между доходните групи е значително. Бедността е динамична, тоест нейният състав се променя през годините, като около 40 на сто от домакинствата се изкачват по стълбата на доходите и не се връщат обратно в бедността в средносрочен план. Водещият фактор е заетостта, което значи, че политиките за създаване на нови работни места са ключови в борбата с бедността и повишаване на доходите на домакинствата.
Явор Алексиев, икономист от ИПИ, отчете, че е значителен дялът на пенсионерите, които са успели да избягат от бедност, тъй като са с твърди доходи и успяват в кризисните години без да подобряват благосъстоянието си, да се окажат в по-горна група на доходното разпределение. Причината е, че когато човек загуби работата си, доходите му падат много по-рязко, отколкото при пенсионерите, обясни Алексиев.
Вижда се, че е най-вероятно човек, започнал работа, да излезе от бедност и дори значително да повиши доходите си, каза икономистът. Доходът от заетост оказва влияние не само човек да повиши позицията си в доходното разпределение, но и зависимите от него лица се влияят от доходите от труд.
Наред със заетостта, наличието на твърд доход в условията на криза също има роля за изкачването по стълбата на доходите. С подобрението на икономиката и на пазара на труда можем да очакваме, че голяма част от "избягалите" от бедност може да се окажат обаче обратно в по-долна група заради повишаване на доходите на други групи в обществото, прогнозира Явор Алексиев.
Най-застрашени от бедност са хората без работа и с начално и по-ниско образование, висшето образование гарантира присъствие в горната част на стълбицата на доходното разпределение.
На практика по-високото образование, заетостта и трудовите доходи въвеждат по-горе в доходното разпределение.
Петър Ганев обобщи, че не бива да се спекулира с понятието "избягали" от бедност, тъй като това не са хора, които нямат проблеми с доходите си, но статистически е важно, че част от тях успяват да си подобрят материалното положение. Тъй като оказва, че заетостта е ключов фактор, ИПИ препоръчва подобряване на политиките по създаване на нови работни места и възможности за предприемачество, както и гъвкави форми на заетост.