Напоследък България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури на страната ни, в т.ч. срещу критична инфраструктура и държавни ведомства. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по време на изявлението си след Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на тема "Национална политика за осигуряване на киберсигурност", предаде "Фокус".
"По време на изборите за местна власт през 2015 година бяха реализирани множество атаки срещу комуникационните и информационните системи на различните държавни институции, ведомства и организации, довели до срив на интернет страници, отказ от услуги и други потенциални заплахи за нерегламентирано извличане на информация. Установени са случаи на кибератаки срещу български банки, летища и други елементи от критичната инфраструктура. Регистрирано е изтичане на голям брой лични данни на български и чуждестранни граждани", коментира държавният глава.
При някои кибератаки се извърши подмяна на съдържание на интернет страници на институции и ведомства с послания, които съдържат антидемократична и радикализираща пропаганда, припомни още Плевнелиев. По думите му целта на кибератаките е и придобиването на чувствителна информация, бизнес взаимоотношения и сделки и последващо реализиране на измами. Кибератаките водят до значителни финансови загуби на български и международни фирми, както и на български и чужди граждани, подчерта още държавният глава. "Основните източници на заплахи за киберсигурността на страната ни са международни терористични и други престъпни организации; държави с тоталитарни режими и държави с все още неукрепнали демократични институции системи", поясни Плевнелиев. Държавата ежегодно увеличава броя на услугите и обема от информация, които предоставя на гражданите и бизнеса чрез интернет. Чрез електронното управление тя необратимо пренася дейността си в дигитална среда. Киберпространството предоставя практически неограничени възможности за развитие на обществото и бизнеса, но нарастващата и необратима дигитална зависимост поражда нови значими рискове и заплахи.
Налице е относително изоставане от държавите в ЕС и НАТО и невъзможност за изпълнение в срок на поети ангажименти за колективната сигурност, посочва още държавният глава.
"Масово се използват остарели операционни компютърни системи и нелицензирани приложения и устройства. Недостатъчни са компютърната култура и компетентност на крайните потребители в държавната администрация и частния бизнес, както и броят на експертите със специфични познания по киберсигурност в ключови за националната сигурност ведомства. Недостатъчно обучен е експертният и ръководен персонал, недостатъчно са поддържани информационните системи, осигуряващи дейността на стратегически обекти и критична инфраструктура. Пропуски има и при изграждането и администрирането на информационните ресурси и електронни услуги и липсата на единен подход, което създава уязвимост на интернет-страници на държавни ведомства и организации от различни сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта, индустрията и други".
Според него необходимо е да се предприемат спешни мерки от нормативен, институционален, кадрови и ресурсен характер, които да позволят адекватно противодействие на заплахите за националната сигурност на страната. КСНС отправи основни препоръки към НС и МС за промени в отделни закони, предвижда се и създаване на Държавна агенция „Електронно управление“ и Държавно предприятие „Електронен системен оператор“.
След проведения КСНС премиерът Борисов заяви пред журналисти, че мерките в тази сфера никога няма да бъдат достатъчни. По думите му революцията в информационните технологии е такава, че всеки ден се намира адекватна хакерска атака по тях.
"Факт е, че в САЩ, Германия, Турция и в някои знакови организации личните данни на хора изтичат, а това показва, че дори най-защитените са уязвими. Факт е, че дори големите разузнавателни централи минаха на старите пишещи машини. В тази сфера никой не може да бъде сигурен, че е защитен", посочи премиерът Борисов, цитиран от "Фокус".
Според Борисов страната ни трябва да положи максимални усилия адекватно да защитава информационните си системи. На въпрос какви средства ще бъдат необходими, за да се предприемат необходимите мерки за информационна и киберсигурност, той отговори: "Министерствата са достатъчно финансирани. Достатъчно средства имат и трябва да спрат да харчат парите си на парче – всеки за своя система."