Кристалина Георгиева е еврокомисар и от есента на 2014 г. заместник-председател на Еврокомисията с ресор бюджет и човешки ресурси. В предишния състав на ЕК, когато начело беше Жозе-Мануел Барозу, Георгиева отговаряше за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи.
Investor.bg разговаря с Георгиева за мониторинга над България и предизвикателствата пред икономическото развитие на страната, за мерките за сигурност в ЕС след атентатите в Брюксел, както и за споразумението с Турция и усилията за овладяване на бежанската криза.
При последния доклад на ЕК за България и Румъния се заговори за разделяне на наблюдението на двете държави. Какви са нагласите в Комисията, къде е границата на търпението към липсата на съществени реформи в България и какви биха били последиците?
В този момент наблюдението продължава – и в България, и в Румъния. Не са взети никакви други решения и според мен не печелим от спекулации в посока "какво ще стане, ако...". България, както и Румъния, отдавна знаят какво трябва да направи и колко са важни реформите. Не за текста на следващия доклад, не дори и за датата, когато ще свърши мониторинга.
Те са важни за това как ще живеем ние, българите, колко доверие ще имаме във върховенството на закона, колко инвеститори ще повярват в България и спокойно ще вложат парите си у нас. И според мен трябва да си дадем сметка, че тук се състезаваме не с Румъния, а със себе си. Целта ни не е отпадането на наблюдението от Брюксел, а отпадането на причините за него. Те дърпат страната ни назад, а не това, че Комисията периодично ги описва в доклади.
Вие нееднократно се застъпвате за въвеждане на т.нар. електронно правителство. Има ли шанс България да се сдобие с такова в обозримо бъдеще след изненадващите промени в последния момент (повечето въпроси, включително този, са отправени в средата на месеца май – бел.ред.) при гласуването в комисия на поправките в Закона за електронната идентификация по предложение на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, при които отпаднаха параграфи 6 и 7 от преходните и заключителни разпоредби, които предвиждаха въвеждането на електронен чип в личните документи?
Ако се застъпвам в България час по-скоро да има електронно управление, част от причините са много близки до тези, които току-що посочих за осъществяването на реформите. Бюрокрацията и излишните процедури не само дразнят хората – те увеличават възможностите за корупция, разколебават бизнеса, отблъскват инвеститорите. Живеем в дигитален свят, в които чакането пред гише с купища хартия в ръка трябва да е спомен от миналото.
Надявам се да бъде избран най-добрият вариант и резултатите да не закъснеят. Често ни дават за пример Естония, която е безспорен лидер в тази област, и която спечели много – и икономически, и социално, и от гледна точка на авторитет. Там в момента по електронен път се извършват 98% от банковите транзакции и се подават 95% от данъчните декларации, като през тази година „електронни” трябва да са и всички обществени поръчки. Това, наред със спестеното време и средства, създава условия за обективност и прозрачност, от които България толкова се нуждае.