Близо 150 хиляди са хората със слухови проблеми у нас. Всички те нямат възможност да подадат сигнал на спешен номер 112, ако изпаднат в беда. Години наред текат обсъждания да се въведе подобна възможност с SMS или видео връзка, каквато е практиката в други страни. С тези предизвикателства се сблъскват хора, като 24-годишния Йордан Генов. Единственият начин глухият младеж да може сам потърси съдействие, е писане.
"За нас глухите е много важно да имаме такъв контакт, трябва да имаме възможност да изпращаме съобщения в случай на катастрофа, на всякакви наши трудности е много важно. Защото за чуващите хора е изключително лесно да вдигнат телефона и да се обадят.", споделя Йордан.
В случай на проблем Йордан търси близък от семейството му. Признава, че по този начин комуникацията се усложнява значително. Още по-трудно е за хора като Кирил. И двамата родители на момчето са глухи. Вече са се изправяли пред трудностите да повикат спешна помощ.
Хората, които могат да се разбират с Йордан и Кирил са малко. Жестомимичните преводачи в София например се броят на пръсти. Таня Димитрова е израснала с двама глухи родители, за това се е научила да общува с хора като тях. Знае обаче пред какви трудности са изправени те. За това недоумява защо опцията SMS до 112 у нас все още не е налична.
Преди години Йордан е участвал в работна група, пред която е било представено приложение за нуждите на глухите у нас. Опциите му са били полезни и за останалите. Чрез него, в случай на нужда, те биха могли да повикат помощ, изпращайки мобилна карта на спешните звена. Чрез нея мястото на инцидента се локализира. Това обаче така и не проработило у нас.
Самият Кирил пък е израснал в Швеция. Разказва, че там хората със слухови увреждания не срещат трудности като тези у нас.
"Условията там за връзката със 112 никога, и не само с тази институция, никога не са били трудност. Има възможност или чрез SMS или чрез call center с видео жестомимична услуга. Изобщо глухите хора там не са притеснени, те са свободни и уверени, че могат", разказва Кирил.
Според глухите у нас, хората, от които зависят реформите в спешните звена не осъзнават колко сериозни са техните проблеми. Призовават промените да станат факт възможно най-скоро.