Кои са слънчевите деца на България?

На 21 март отбелязваме Международния ден на хората със Синдрома на Даун

"Когато разбрах наистина имаше шок. Не знаех какво е Синдромът на Даун. Виждала съм по телевизията едни усмихнати хора. И това беше всичко, което знаех. Едни хора, които много се усмихват и много си приличат", разказа майката на Мелина.

Историята обаче не продължава нито с тъга, нито с отчаяние. 

"Докторът, който дойде при нас искаше да види как ние се държим към детето си. Когато видя, че му се радваме, той се държа много окуражително. И каза, че са по-различни от останалите, но че не е страшно, че има познат, който има такова детенце……каза ни за нищо на света да не се отказваме от детето си, да не гледаме какво дават по телевизията и какво пишат в интернет ...", спомни си Ася.

И към днешния момент Ася е категорична за посланието, което отправя при всяка нова среща с родители, на които им предстои да видят тяхното Слънчево дете .

"Бих им казала, че за нищо на света не трябва да се отказват от децата си, защото те са надарени с най-чистата любов, която може да съществува. Даряват страхотно успокоение и наистина сплотяват семейството. Просто влиза едно слънце в дома ти", категорична е Ася.

5-годишната Мелина има и по-голям брат - Александър, който винаги е до нея в ежедневните игри. 

"Оставихме го просто да свикне с новия член на семейството …той я гушкаше, повиваше. Когато поотрасна на 4-5 месеца решихме да му кажем, за да не му каже някой друг, който е отвън и който ще го нарани...", обясни Ася.

"За мен е един бонбон. Човек, както останалите, много пъти забравям, че тя има Синдрома на Даун. След като се сетя не ми става по-гадно, защото тя е като другите деца. Тя не е различна. Знам, че съм батко на по-специално дете от другите, но понякога го забравям, най-много обичаме да тичаме из къщата", заяви братчето на 5-годишната Мелина.

Сдружението на родители на деца със Синдрома на Даун е мястото, където жени като Ася се обединяват в борбата със стереотипите и предразсъдъците на обществото у нас. За него ни разказа Тони Маринова председател на организацията, но и също майка на едно 6-годишно момиченце - още едно от Слънчевите деца на България. 

"Това се случва доста трудно все още…страхът и предразсъдъците на родителите. Слава Богу, че през последните 5 години нещата са доста променени…на едно по-европейско ниво, но и в провинцията, където наши родители записват родителите си в детски градини и училища", посочи Маринова.

А мечтата на всички родители е една…

"Много ми е тежко като се замисля за бъдещето, защото всеки ден го мисля, а държавата не помага. Искам да я видя наистина завършила, но искам и да работи, аз дом ще й осигуря, но искам да води нормален живот….Кажеш ли, че детето ти е със Синдрома на Даун то няма равен старт", споделя Ася.

А когато утре на улицата срещнете едно от слънчевите деца, за които ви разказахме - усмихнете му се и го приемете, защото то със сигурност ще го направи и ще ви обикне преди дори да ви опознае.

Репортаж на Лора Инджова: