Днес Българската православна църква отбелязва празника Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или прошка.
Православните християни честват празника седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. От понеделник започва Великият пост.
Вечерта на празника на трапезата се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..". "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Възрастната жена запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Запалват се и празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и кори от черешово дърво. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната Неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.
За материалната и духовната част на празника разказва Васил Детелинов.