Из доклада на омбудсмана: Мръсотия и скъпотия в затвора
Затворниците са "цакани" и от мобилните оператори
08.03.2016 | 15:46
Автор: Мария Аладжова
Топла вода по 20-30 минути на ден. 4 мивки и душове за 30 жени. 1 сапун на месец за миене, 1 сапун за пране, малко прах за пране. Кофа вместо тоалетна. Кафе поне с два лева по-скъпо. Това е картината в затвора в Сливен, където близо 300 жени изтърпяват присъдите си предимно за дребни кражби.
За честит 8-ми март омбусмнът Мая Манолова разказа, че е станала свидетел на унизително отношение към тези жени, но в същото време картината и в останалите затвори не е по-добра.
Цените в лавките във всички затвори са миминум с 30-40% по-високи от тези във външните магазини, а затворниците нямат право да получават колети отвън и така стават сигурни донори на фирмите, които зареждат тези лавки.
Телефонните разговори са поети от частен оператор, който си определя каквито си иска цени.
В затвора във Варна се оплакаха, че се таксува по 98 ст. на минута. В Сливен е по 23 ст., а средната цена на мобилните оператори е по 5 ст. Разговор с международна мрежа е 64 ст., а на мобилните е 18 ст., разкри Манолова.
Според нея има и проблеми с медицинските услуги в затворите, защото десетки са ежедневните конвои на затворници до болници. Зъбите пък не се лекуват, направо се вадят. Според Манолова обаче жените са уязвима група в обществото и в затворите проблемите за тях стават още повече.
Още по темата
237 изтърпяват присъдите си в единствения женски затвор. 82 на сто са там за ненасилствени престъпления, повече от половината са за дребни кражби или продажба на цигари без бандерол. Присъдите им са за по няколко месеца, за година и нещо, престъпленията са заради бедност, мизерия, глад, невъзможност да се грижат за децата си, коментира омбудсманът.
Освен това близо половината от жените затворнички са майки и децата на повечето от тях са до 18 години. Те много рядко имат посещения, защото семействата им са на стотици километра и нямат пари за път.
Една майка се оплака, че децата й са в социален дом и дори не знае в кой и няма шанс да ги види. В затвора има ясла за деца до 1 година, но нямат право да излизат навън и са заключени, излизат на въздух само на терасата, а децата на затворничките не са затворници, отсече Манолова.
Тя се оплака, че няма и възможност за труд на затворниците, а това е средство и за по-ефективна превъзпитателна, както и начин за изкарат някой лев. Не е обяснимо защо произведената в цеховете в затворите продукция не се реализира поне там. Защо не се ползва работното облекло от цеха в Сливен или дюшеците от този в Ловеч, а правосъдното министерство купува същите стоки от външни фирми, посочи обмудсманът и добави, че е дала препоръки в тази посока.
Макар и центровете за бежанци в България да са полупразни, екипът на Манолова е установил нарушения и там. Има случаи на настаняване на деца в центрове за възрастни при външни хора, за да се водят придружени, но те остават потенциални жертви на трафик.
Манолова обясни, че е бил засечен дори парадокса деца от Афганистан да се водят придружавани от възрастен от Пакистан. Освен това има и забавяне на обработване на документите на бежанците.
Проблемите на психично болните също са много, но според Манолова обществото се отнася с доста резерви към тях и заради това нямат пациентска организация, която да алармира за тревогите им. Един психиатър ми каза, че когато е изписвал пациент, близките му са поискали да не се разгласява, че е бил в психиатрия, а те щели да кажат, че е бил в затвора, посочи като пример тя.
Освен това Спешна помощ иска по 50 лева на час, когато се наложи от държавна психиатрия да се повика линейка. При оскъдните средства на болниците това означава, че линейка се вика в краен случай, а невинаги когато трябва, защото тези хора, които са в психиатриите, имат и други заболявания, коментира омбудсманът.
Всяка година има 50 000 хоспитализации на психично болни. След като ги пуснат оттам обаче никой не ги контролира, не си пият лекарствата, състоянието им се влошава и накрая пак се връщат в болницата. Така част от психиатричните болници са се превърнали в приюти и имат пациенти, които стоят там по 20 – 30 години, защото близките им не искат да ги вземат.
Клошарят, който живееше в кашон до президентството, също е в такава болница и за социалните този проблем е решен, коментира Манолова.
Броят на домовете за настаняване на възрастни с психиатрични проблеми също е крайно недостатъчен. В момента те са 13 дома и се чака между 8 и 10 за настаняване там.
Манолова поиска още държавата да разкрие още кризисни центрове за настаняване на жертви на домашно насилие. Има само 17 такива центъра в страната, а в София е един с капацитет от 8 легла, което е крайно недостатъчно и винаги е е препълнен. От началото на тази година има поне 4 случая на домашно насилие завършили със смърт и всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие, обобщи тя.