Ако попаднете на някой от толкова популярните напоследък исторически атласи в интернет, разгледайте внимателно картата на Европа от 800 година след Христа. После превъртете бързо курсора до 2013 година. Само две от имената върху картата ще се запазят до края.
Едното е на Франкското кралство - макар и претърпяло някои изменения, преди да се превърне в съвременна Франция. Другото е България.
Несъмнено това е удивително постижение, почти без аналози – една малка нация да съхрани не само чертите, но и държавността си над 13 столетия, и то в един от най-клокочещите региони на света. Каква е тайната? Кое е събитието, изиграло най-определяща роля, за да отличи България от толкова други ранносредновековни държави, които днес съществуват само в историческите атласи? В навечерието на 24 май в "Как мислите" ви питаме кое от петте ключови събития от ранната българска история ви се струва най-значимо от днешна гледна точка.
1. ЗАВОЯТ НА АСПАРУХ. Няма съмнение, че един от най-ключовите избори в българската история е първият, направен от Аспарух. Когато през 680 година притиснатите от хазарското нашествие прабългари напускат Крим и се преселват на Запад, те избират различни посоки. Една част се насочва към Панония, далеч от великите сили на епохата. Друга поема към западните Балкани. Дръзкото решение на Аспарух е да тръгне на юг, право към границите на Византия. Вероятно някои са оспорили това решение през следващата година, когато император Константин ІV повежда войските си да прогони натрапниците. Но Аспарух удържа първата и вероятно най-важна от много български бойни победи – и мястото на България на картата вече е установено. През следващите седем века историята и на двете държави – българската и византийската – преминава под знака на това близко съседство.
2. ТЕРВЕЛ РАЗБИВА АРАБИТЕ. При наследника на Аспарух българите се утвърждават вече не като временен дразнител, нахлул в северните предели на империята, а като нов и влиятелен фактор в региона. Тервел се намесва активно във вътрешната политика на Византия и дори подпомага преврата на Юстиниан ІІ през 705 година – което носи на България областта Загоре.
Но международното признание на младата българска държава е извоювано през 718, когато войските на Тервел се изправят срещу непобедимите дотогава арабски нашественици край Константинопол. Византийците унищожават флота на арабите с изобретения малко по-рано гръцки огън, а Тервел разгромява сухоземните части. Тази битка, наравно с битката при Поатие през 735 година, е причината Европа днес да е християнска, а не мюсюлманска. Някои учени смятат, че таченият и от католическата, и от православната църква светец Тривелий Теоктист е именно българският хан Тервел, "спасителят на Европа".
3. ЗАКОНИТЕ НА КРУМ. Повечето варварски държави, създадени през ранното средновековие, преживяват кратък възход чрез силата на оръжието си, а после рухват под натиска на по-организирани и развити общества. През втората половина на VІІІ век България видимо върви по същия сценарий – докато не се възцарява Крум. В паметта на повечето българи този хан се свързва предимно с гръмката победа над византийския император Никифор във Върбишкия проход. Но Крум е много повече от добър пълководец – той е държавник. Създава първите писани закони, опитва се да централизира властта и да подобри събирането на данъците. Върху основата, създадена от него, надграждат Омуртаг, Маламир, Пресиян и Борис, за да стигне България до своя Златен век при Симеон Велики.
4. ПОКРЪСТВАНЕТО. Според някои западноевропейски извори първите опити за покръстване на българите били направени още от Тервел. Но едва при Борис-Михаил християнството става официална религия в страната. При това царят не просто присъединява народа си към християнското мнозинство в Европа – той умело използва покръстването, за да спечели още малко влияние и независимост за своята държава. Ловките балансирания между Константинопол и Рим при преговорите накрая довеждат до създаването на автономна българска църква и пресичат един от основните канали на Византия за намеса в българските дела. Теренът е подготвен за Симеон – и за Златния век.
5. СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ. Зад всяко значимо събитие в европейската история могат да се открият интересите на великите сили. Ако не беше борбата за надмощие между Византия и папата например, най-вероятно днес щяхме да пишем на латиница. Славянската писменост, създадена от Кирил и Методий, е коз на византийската политика срещу нарастващото влияние на Рим на Балканите и в Централна Европа. Този коз не се оказва достатъчно силен при великоморавската мисия на братята, и вероятно крайната победа щеше да е за латиницата, ако цар Борис не бе поканил Кирило-Методиевите ученици в България. За намиращата се в подем българска държава новата писменост е идеално средство не само да намали зависимостта си от властния византийски съсед, но и да сплоти разнородното си население в единна, едноезична нация. Впрочем тази писменост вече не е глаголицата, създадена от Солунските братя, а кирилицата – нейна версия, дело на Климент Охридски. В резултат на това решение на Борис днес четвърт милиард души пишат с кирилски букви – от Сараево до Улан Батор и Владивосток.
- - -
Помогнете ни да знаем как мисли България.
Гласувайте на нашата Facebook страница.
Поканете и приятелите си да участват. Това ще ви даде по-добри шансове за наградата – пътуване за двама до ВИЕНА с България Ер.