„Изборите не променят нищо, иначе щяха да ги забранят”.
Този графит от софийския център трябва да получи някакъв Нобел за максимум пиар с минимум средства; толкова беше цитиран и коментиран. Защото с малко думи казва много неща, при това доста различни.
СПЕЦИАЛНО НА БЪЛГАРИЯ графитът съобщава, че всичките й стратегически въпроси отдавна са решени. Ние сме пазарна икономика, парламентарна демокрация, член на ЕС и НАТО. Обичаме Запада, а също да либерализираме, приватизираме и да сваляме данъците. След 1997 се смениха четири правителства. Всяко от тях не харесваше другите три – но и четирите вършеха едно и също. Или, както казва Иван Кръстев, „Хората разбраха, че изборите променят политиците, но не и политиката. Затова са гневни.”
Така не е само у нас, а и на Запад. Там отдавна разликата между ляво и дясно е козметична, а изборите се въртят или около десетичната запетая на данъчните ставки, или (като в САЩ) около поляризиращи културни въпроси - правото на живот, дарвинизма и гей-браковете. Дейвид Риф, американски интелектуалец и син на Сюзън Зонтаг, буквално повтори Кръстев, като ми каза веднъж: „В Америка републиканците и демократите са на практика една и съща партия, разделена по въпроса за аборта”.
И какво сега? Идеологическите барикади ги няма; няма ги и светлите хоризонти, които да мобилизират народните маси пред урните. Оттук нататък идеите са много, изкушенията – също. Ще разгледаме някои от тях, пък вие кажете коя идея води към слънцето, а коя – към бездната.
ПО-ЛЕСЕН ВОТ. В света на интернет все повече си пробива път компютърното гласуване, гласуването по пощата и гласуването в отсъствие. Младото поколение трудно излиза от дома и затова иска да избира с електронен сертификат, парола и кликване.
ПО-ЛЕСНА ПОБЕДА. След като избирателите са улеснени, ще дремят ли партиите? И ето, появиха се изборните технолози, които превърнаха гласоподаването в семпъл алгоритъм. Вижте какво направи в началото на ХХІ век Карл Роув, мозъкът на двете победи на Джордж Буш – младши. Нарочно опростявам неговата схема, но тя и без това не се отличава с особена тайнственост: Президентските избори в САЩ се решават в щата Охайо, а щатът Охайо се решава в две-три колебаещи се общини. Какво ти пречи тогава да извадиш телефоните, мейлите и автобиографиите на всички избиратели там – и да ги атакуваш с цялата мощ на своята изборна машина? Да изпратиш доброволци да им чукат по вратите, да заговаряш съседите им, да им предложиш кола в изборния ден, да ухажваш общината, града, квартала им. След като хората не излизат пред урните на живот и на смърт, те могат да бъдат убедени, съблазнени и очаровани от дребни неща. Така пада градчето, после общината, после Охайо, после САЩ.
ПО-ЧЕСТИ ИЗБОРИ. Да, изборите могат да станат по-изчислими; но не могат ли да станат и по-чести във времето? Дали социологическите анкети за проучване на общественото мнение не са един перманентен вот, който може да сваля и качва мнозинства в момента, в който престанат да бъдат такива? Нека властта непрекъснато да се подлага на тест и винаги да бъде на избор; нека всяко нейно решение да се мери от „голямото жури” на социологическата извадка. Нека вотът да бъде всеки ден и всяка минута.
Днес непрекъснато гласуваме за нещо – за песни, певци, актриси, салами и Биг Брадър. Изкушението става огромно: след като всяка седмица можеш да промениш телевизионната „къща”, защо да не можеш да смениш властта?
Социалните мрежи усилват този ефект до крайност. Властта бива репликирана всеки ден, всеки час, буквално всяка минута. За секунди речта се сдобива с контрареч. Печели първият; той овладява ситуацията, хваща кормилото и започва да го върти. Нищо без обратна връзка не е легитимно – нито телевизионно предаване, нито интервю, нито управление, нито цяло правителство. Време за обмисляне няма; няма и възможност за осъществяване на дългосрочни стратегически проекти. Политиката се прави тук и сега; дори не в рамките на мандата, а в рамките на секундата. Референдум, който се провежда и дава резултат всеки миг.
ТЕЛЕКРАЦИЯ. Да управляваш между изборите, да наклониш изборите в твоя полза и да създадеш илюзията, че няма избор – това е телекрация; управление чрез масирано присъствие в медиите, маркетинг и пиар. Френският социолог Бернар Стиглер противопоставя телекрацията на демокрацията. Като зачерква общественото мнение и го замества с „аудиторията”, телекрацията разрушава демокрацията, взривява политическата машина и подрива гражданството. Атакувано от популизма, желанието за политическо действие е заменено с импулс, който провокира масов регрес. Гражданското участие е блокирано, рационалните дебати са убити, възцарила се е политическа инерция. Не трябва да си френски социолог, за да разбереш, че днешната политика е изкушена от забавление до смърт.
ДА ОБОБЩИМ: изборите, а оттам и демокрацията, са станали по-лесни, по-чести и по-секси. Дали обаче са станали по-умни? В прощалната си реч бившият британски премиер Тони Блеър напомни, че това, за което Чърчил е решавал три дни, той трябва да реши за една минута. Така шансът за грешка също нараства три пъти.
Най-големият лукс днес е времето. И нищо чудно идните поколения да си поискат онази демокрация – умната, сложната, бавната. Онази, в която изборите променяха света.
* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 34 / 2013