Трите капитулации на Третия Райх

Днес малцина знаят или си спомнят, че през април 1945 Гьоринг е предлагал на Монтгомъри да "разгърне целия Западен фронт и да изхвърли руснаците от земите на Райха". Че правителството на Хитлер продължило да работи и след капитулацията, чак до 23 май. Че даже в дните на предсмъртната си агония нацистките лидери продължавали интригите един срещу друг.

Руската писателка Елена Сиянова в началото на 90-те години получила възможност да поработи в един от закритите ахриви на Министерството на отбраната на СССР. В основата на очерка й за последните дни на Третия райх са залегнали документи, които досега не са публикувани.

"СТИГА ДОБЛЕСТНИ БИТКИ". На 30 април 1945 Хитлер се самоубива. Според последната му воля (да бъде продължена политиката на национал-социализма) райхсканцлер трябвало да стане Гьобелс, министър на политиката - Борман, а райхсппрезидент – командващият флота Карл Дьониц.

В това време самият Дьониц с щаба си се промъквал към най-северните части на Германия, вън Фленсбург. Там под защитата на оцелелия флот трябвало да се съберат ръководителите на райха. Най-после измъкнали се от сянката на Хитлер, тези хора вече не желаели да изпълняват политическата воля на покойния фюрер за война "до победен край", или, по-практично казано, до пълното самоунищожение на германския народ.

"Стига кръв, стига доблестни битки, трябва да запазим хората", заявил Дьониц. Но тези думи не означавали, че президентът клони към незабавна капитулация. Напротив - главната му цел била да измъкне изпод мощното настъпление на Червената армия колкото се може повече части на вермахта и бежанци. Дьониц и министрите му били готови за капитулация на Западния фронт, но в никакъв случай - на Източния.

"ТАКТИЧЕСКАТА КАПИТУЛАЦИЯ". Този хитър термин бил употребен от Херман Гьоринг. Само че той се обръщал не към американския главнокомандващ Айзенхауер, а към британския генерал Монтгомъри.  "Верният Херман" още преди смъртта на Хитлер настоявал да се излезе с обръщение "към народите на Великобритания и САЩ от братския германски народ с молба да го защитят от настъпващите болшевишки орди". В архивите на Химлер е запазен разговорът по този повод на подпийналия Гьоринг с Роберт Лай, лидера на Трудовия фронт, най-многочислената организация в Райха:

Гьоринг: Има такъв термин - "тактическа капитулация". Монтгомъри няма да се съгласи на сепаративен мир, но тактическа капитулация - това е нещо друго. Сега за англичаните и американците руските войски изглеждат като герои. Трябва да обърнем това. Руснаците пак трябва да станат ненавистни болшевики. От теб искам само едно обръщение по радиото...

Лай: Това можеше да сработи през 42-ра. А сега в "делото за спасяване на германския народ" ние с теб сме отписани пешки, Херман. Това, което можем да направим, е да предадем фюрера и да спечелим няколко седмици, или да загинем с него. Поне да не ни е срам от децата ни.

Гьоринг: Винаги съм знаел, че си позьор и психопат...

(Текстът е свален от подслушващо устройство в сградата на Райхсканцеларията).

Гьоринг уведомил за плана си и Хитлер с телеграма от 23 април. "Плюя на това. Ако войната е загубена, значи германският народ трябва да загине", била първата реакция на фюрера. После, подтикван от Борман, Хитлер съвсем се разярил и издал заповед за арестуването на Гьоринг, тази "продажна твар", както го нарекъл публично. Херман бил задържан в един от алпийските замъци, а Лай скоро бил пленен от американците. Но въпросът за тактическата капитулация продължавал да се обсъжда от правителството на Дьониц.

"ЩЕ ВИ ЗАТРЪШНЕМ ВРАТАТА". На 4 май 1945 Монтгомъри, нарушавайки договореностите между съюзниците, приел предложението на немската делегация за "чисто военна" капитулация в северозападна Германия, Дания и Холандия. Документът бил подписан и влязъл в сила на 5 май.

Самият Айзенхауер се държал като политик. На предложението на вермахта за "безусловна частична капитулация" той отвърнал с категоричен отказ и поискал капитулацията да бъде подписана от Великобритания, Съветите и САЩ. Американският генерал си послушил дори със заплахата от бомрардировки над коридорите за бягащи от изток немци - "Ще ви затръшнем вратата в Холщайн".

Втората, този път пълна, а не "тактическа" капитулация, била подписана на 7 май в Реймс, където бил щабът на съюзническите сили. От немска страна се подписали адмирал фон Фридебург и генерал-полковник Йодл.

За първата седмица на май, съгласно плана на Дьониц, към англо-американските зони успели да преминат три милиона немски войници и бежанци.

В съветския щаб здравата ругали, когато разбрали за първите две капитулации. В края на краищата над Райхстага се веело червеното знаме. За чест на съюзниците никой не възразил срещу последната, трета церемония.

На 9 май в 0 часа и 42 минути в сградата на военно-инженерното училище в берлинското предградие Карлсхорст представители на трите рода германски войски - генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел, адмирал Ханс фон Фридебург и генерал-полковник Ханс Щумпф - сложили имената си под акта за пълната, окончателна и безусловна капитулация на германските въоръжени сили.

После победителите учтиво поканили победените на масата. Имало шампанско и хайвер. Кайтел изпил две бутилки. Фридебург помолил да сменят шампанското му с руска водка и вдигнал тост за падналите и от двете страни.

"ТЕЖКО Е САМО ДА МРАЗИШ". Любопитно е да погледнем на тези решителни майски дни от един малко страничен поглед. Джесика Редсдейл, английска аристократка, мразеща нацизма, доброволка от Гражданската война в Испания - и по ирония на съдбата родна сестра на Юнити Митфорд, за която фюрерът едва не се оженил през 1938. През май 1945 Джесика е очевидка на събитията в Берлин.  Извадките от писмата до нейна приятелка се публикуват за пръв път.

"...За тези два дни в Карлхорст видях всички официални лица, но какви бяха тези физиономии?! "Направи "представителна" физиономия", казваше ми татко, когато гримасничех пред гостите като малка. Ето такива "представителни" лица имат всички тук. Не можеш да разбереш кои са победителите и кои - победените.

В Берлин още се лее кръв. Вчера гледах как двама млади руски войници бият германско момче с хитлеристка униформа. Биха го силно, но кратко, после дойде възрастен руснак и ги спря. Руските пехотинци са много озлобени срещу германците, бият ги при най-малката провокация. Но според мен от тях се очакваше по-голяма жестокост. А те са просто груби, и то май от преумора. Един познат преводач от Белоруския фронт ми каза по този повод: "Тежко е само да мразиш. Иска ни се вече и да обичаме".

"ЗАХВЪРЛИХА ЕСЕСОВСКИТЕ МУНДИРИ". Противоречията между СССР и западните съюзници означавали, че Германия няма как да запази целостта си. Още на конференцията в Ялта Рузвелт, Сталин и Чърчил се разбрали за разцленяването на страната на окупационни зони.

Тук следва да се върнем към трите капитулации, подписани през май.

Дотогава човечеството познавало само един вид капитулация - военната. Предавали се армиите. Правителствата можели и да оцелеят. Но през май 1945 на дневен ред бил въпросът не само за военната, но и за държавно-политическата капитулация - с други думи, за унищожаването на цялата държавна машина на нацистка Германия.

Първата, "тактическата" капитулация от 5 май не давала решение на този въпрос.

Втората, от 7 май, на практика оставяла инциативата в ръцете на западните съюзници. Те не възразявали за разчленяването на Германия, но се отнасяли подчертано снизходително към някои нацистки държавни дейци от последните 12 години. Неотдавна разсекретени документи показаха, че американците са имали планове дори за съхраняването на германската армия!

Но капитулацията в Карлсхорст изкоренила тези идеи в зародиш. СССР поставил твърдо въпроса за възмездието, за наказанието на онези, довели до световната трагедия.

Повечето от виновниците по това време били членове на кабинета на Дьониц и номинално продължавали да изпълняват задълженията си, разположени в обкръжения от англичаните Фленсбург. Новият министър на външните работи Щукарт дори изработил меморандум за приемствеността на властта.

Необходимо било тези хора да бъдат обявени извън закона.

Алберт Шпеер, докато излежавал присъдата си в затвора Шпандау, записал в мемоарите си: "...Мнозина побързаха да захвърлят есесовските мундири и изведнъж станаха цивилни лица...Понеже правителството вече няма с какво реално да се занимава, те се хванаха да създават всевъзможни структури на властта. Дьониц, по подобие на кайзера, създаде военен и граждански кабинет, както и държавна служба за информация - всъщност това бе един-единствен човек, който по цял ден трябваше да слуша стария радиоприемник... Прекрасно разбирахме, че нищо вече не можем да направим, и въпреки това съставяхме меморандуми, неизвестно до кого...".

"ОСТАВИХМЕ СЛЕД СЕБЕ СИ НЕПРАВИЛНИ ДУМИ". Шпеер не бил съвсем прав. Мнозина на Запад все още смятали Германия за капитулирала само във военно отношение, и англо-американските прависти работели по планове за запазването на част от държавните институти на Райха. За някои от нацистките лидери дори били предвидени постове в новото управление. През лятото на 1945 генерал Патън буквално ухажвал пленения Гьоринг, устройвал банкети в негова чест. Шахт, Шпеер, Лай били смятани от някои американци за "много ценни специалисти". Самият Лай казва пред разпитващите го членове на американските спецслужби: "Ние бяхме експериментатори, сър. Но, като експериментирахме с човешки материал, оставихме след себе си в документите неправилни думи - "унищожаване", "отстраняване", "отсичане"... В документите винаги трябва да фигурират правилни думи - "съзидание", "строителство", "решаване на въпроса"... Тогава никой няма да ви изправи пред трибунал, дори да отсечете много повече жива плът от нас. Значи правилни думи, силна армия и... America uber alles, нали така?!".

"ПЪЛНАТА КАПИТУЛАЦИЯ НА АРИЙСКИЯ ДУХ". Лай губи доста от цинизма си в хода на процеса. Ден преди произнасянето на присъдата пише до жена си Маргарита: "...Не мога нищо да им кажа, но ще се опитам да го кажа на теб. Случи ми се нещо странно - за пръв път в живота ми по най-пошъл начин ми стана жал за мен самия... Онези стотици хиляди... На убийците винаги им се присънват жертвите им. но не мога да повярвам, че се случи и на мен... После сънувах, че съм някакъв старик, когото гонят с ритници, а той не разбира - какво, защо? Сърцето ми върти такива номера... С една дума - пълна капитулация на арийския дух! Или просто някой тук полудява. Политик? Идеология? Забавни въпроси. Още по-забавно е, че с този брътвеж всъщност целях да те успокоя за здравето си. А може и да съм те успокоил... за хипотетичното оздравяване на душата? Прости за това най-нелепо от всички писма. Но ти ще разбереш. Р.".