Бедните богати

Чудя се ще остане ли в историята 4 април 2013: датата, на която гръмна OffshoreLeaks? Под това досадно име се крие най-мащабното глобално разследване на една система, широко използвана за укриване на данъци, пране на пари и финансиране на терористични групировки. Включва 2.5 млн. документа, или 250 гигабайта информация – колкото половин милион библии. В тях са засегнати 122 000 офшорни фирми от 140 страни, 130 000 бизнесмени, 12 000 консултанти, банкери и юристи.

КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ОФШОРКИ, е важно да започнем с едно уточнение: те не са изрично незаконни. Но досега правителствата по света бяха безсилни да се справят с този съмнително легален начин за укриване на данъци, пране на пари и легализиране на мръсен бизнес. Защото, за да могат водят легална битка с тях , трябваше да разполагат с банкови сметки, имената на титулярите по сметките и на истинските собственици на фирмите. От 4 април 2013 те вече ги имат (или поне на значителна част от тях). А възможността да надникнем в този мистериозен свят предлага повече изненади, отколкото бихме допуснали.

Първата от тях е, че невинаги офшорните центрове вървят в комплект с палми, яхти, плажове и тропически бриз. Всъщност най-голямото данъчно убежище в света изобщо не е offshore – "отвъд брега". Напротив, то се намира в самото сърце на една от най-строгите системи за събиране на данъци в света – Съединените американски щати, и се нарича Делауеър. Това е родният щат на милионерската династия Дюпон, на бройлерите и на американския вицепрезидент Джо Байдън. Но е още по-известен като предпочитаната офшорна зона в света. Главният град - Уелмингтън  - има само 80 000 жители. Но тук обаче са представени 80% от всички големи световни компании - Google, Apple, General Motors, Coca-Cola, American Airlines, Cargill, KFC, Verizon, JPMorgan Chase, Wal-Mart, HSBC, ABN Amro, Barclays, Credit Suisse, Lloyds, ING,  Deutsche Bank, Allianz, Daimler, E.On, Adidas, VW, BMW, Lufthansa, Bosch... Всички те са регистрирани в Corporation Trust Center – една безлична двуетажна сграда на North Orange Street номер 1209. В таи неугледна постройка, която прилича повече на гараж, на книга се помещават над 200 000 международни фирми. Ако им разпределим наличната площ, ще им се падне по-малко от една пощенска картичка. Но повече не им и трябва.

ВСЪЩНОСТ В CORPORATE TRUST CENTER в Уелмингтън изобщо няма офиси, а само някакви странни гишета. Работното време е заковано: от 08.30 до 16 часа. Но за сметка на това офисът на щатския секретар работят до полунощ – а точно той разписва и подпечатва регистрационните документи на всяка фирма.

Делауеър наистина предлага изключително атрактивни условия за бизнес: създаване на фиктивни компании без служители, без активи, дори без конкретен бизнес – при това на символични цени. При регистрацията не са необходими никакви документи, не е нужно дори да доказваш кой си и какво искаш да правиш. Делауеър гарантира пълна анонимност на фирмите и едновременно с това най-опростената процедура за регистрация. Поради това е предпочитана дестинация пред Каймановите острови, остров Ман и Гърнзи, например.  Освен това местното законодателство позволява след регистрацията на фирмата да откриеш сметка навсякъде по света с помощта на американския си адрес. Всяка година в САЩ се регистрират 2 милиона фирми, всяка десета от тях е с адрес в щата Делауеър.

За дейността си в САЩ фирмите са длъжни да плащат федералния корпоративен данък от 35%, но не и допълнителния, който всеки щат налага и който стига до 10%. Но всички останали такси в Делауеър са равни на нула. Това е причината тук да е събрана най-реномираната колекция от корпорации. Щатът има 897 934 граждани, на които се падат 945 326 фирми.

Повечето фирми, регистрирани в Делауеър, използват напълно легални методи за намаляване на данъците си. Централите им – независимо дали са в Лондон, Москва или, да речем, Плевен – могат да прехвърлят дължими суми или приходи към дъщерните си фирми в щата, където не те се облагат данъчно. Тази система е известна като „вратичката на Делауеър” (the Delaware loophole). Чрез нея през последните 10 години фирмите са успели да си спестят от данъци и такси повече от 9.5 милиарда долара – и това е по официални данни на властите в щата. "Вратичката" е особено атрактивна за енергийни гиганти като Exxon, Chevron и Rio Tinto. На практика десетте най-големи енергийни концерни в света разполагат с общо 915 свои филиали в Делауеър, срещу едва 51 в Швейцария и 49 – на Каймановите острови.

НО ИКОНОМИСАНИТЕ ДАНЪЦИ НЕ СА единственият фактор, който подтиква компаниите да търсят офшорни убежища. Делауеър е уникален, защото предлага две неща - пълна липса на бюрократични процедури и изключително надеждна правна система. В Ню Йорк регистрацията на нова фирма трае средно три седмици, а в Делауеър – само един ден (и скромните 250 долара такси). Освен това от 1792 в щата е въведена уникална юридическа система с така наречения Канцеларски съд (Court of Chancery ). За разлика от другите щати тук няма съдебни заседатели - правните казуси се решават само от професионалисти. За огромно мнозинство от търгуващите в САЩ германски компании например тази юридическа сигурност е главната причина да изберат Делауеър. Тук са регистрирани над 20 от акционерите на Porsche, фирми на Volkswagen, BMW... Eнергийният оператор E.ON, който миналата година продаде българския си бизнес, е оперирал у нас именно с филиал, регистриран в Делауеър.

Финансовите колоси Deutsche Bank и Commerzbank притежават поне девет филиала в данъчни убежища, твърди "Зюддойче цайтунг". Софтуерният гигант SAP,  който също има значим бизнес в България, освен централния си офис във Валдорф разполага и с офшорни филиали на Каймановите и Вирджинските острови. И това не са просто "пощенски кутии", а напълно функциониращи офиси – с общо над 250 служители. Данъчните оазиси очевидно имат остра нужда от софтуер.

Обичайна практика е глобалните корпорации да инвестират през офшорни структури. У нас в миналото го правиха Coca-Cola, Interbrew, AmBev, Heineken, Ideal Standart... Но след въвеждането на плоския данък от 10 процента за българските капитали просто няма смисъл да преминават през офшорни зони – освен когато става дума за пране на пари или участие в престъпни схеми.

Сега офшорките се ползват основно за прикриване на корупционни практики. Най-разпространената е хората от високите етажи на властта да се водят консултанти на офшорни фирми, на които всъщност са собственици. Много от незаконно забогателите представители на „сивия сектор“ на икономиката нямат почти нищо на свое име в България, а цялото им имущество принадлежи на уж анонимни офшорки.

ОФШОРНИТЕ КОМПАНИИ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО популярни и в редовете на организираната престъпност, особено в Източна Европа. По този начин престъпните босове едновременно укриват приходи и данъци, и изпират парите си. Схемата е много лесна: създават фиктивна фирма в чужда държава чрез чужд гражданин. Използват я много политици в Източна Европа, използват я и мексиканските наркобарони, терористичните организации от Близкия изток, Азия и Африка, дори официалните власти в Иран и Северна Корея, които по този начин успяват да заобиколят санкциите на международната общност.

Според международната организация Tax Justice Network, само в бившия соцлагер всяка година по този начин се укриват четвърт трилион долара – 250 000 000 000! Това са парите, които би трябвало да се използват от правителствата в Източна Европа за образование, социални проекти, здравеопазване, пенсии и разкриване на работни места.

От Делауеър например контролирал целия си бизнес прочутият сръбски тютюнев бос Станко Суботич - Цане. Той беше осъден в края на 2011 като организатор на престъпна група за контрабанда на цигари (1995-1996), ощетила държавата е била ощетена с 28 млн. евро и 8 млн. долара. На 23 март тази година Апелативният съд в Белград отмени присъдата, но Цане продължава да се крие, тъй като има издадена заповед за задържане от Интерпол.

През Делауеър балканската наркомафия осъществява и финансира сделките си. Това стана известно след като наркобосът Дарко Сарич бе заловен преди две години с 2 тона кокаин, които се опитал да транспортира от Латинска Америка до Черна гора. Сарич, смятан за краля на кокаина на Балканите, е изпрал близо 100 млн. евро чрез една австрийска банка. Той депозирал парите в различни нейни клонове и получил кредити в същия размер, които инвестирал в строителни проекти.

Мариан Янчу, румънски бизнесмен, обвинен за организиране на въоръжена престъпна група в родината си, също използвал Делауеър за регистрация на фирми, чрез които приватизирал държавната петролна рафинерия (която впоследствие препродал на олигарха Михаил Чорни). В момента живее в Лондон и е собственик на Balkan Petroleum.

ПО НАЧАЛО ОФШОРНИТЕ КОМПАНИИ и данъчните консултанти не са извън закона. Те предлагат легални възможности за намаляване на разходите и увеличаване на печалбата. Появяват се през 60-те години като една по-сенчеста страна на банковия бизнес. Постепенно се развиват истински данъчни оазиси: Каймановите острови, Бахамите, Бермуда, Панама, Монако, Люксембург, Лихтенщайн, Сингапур, Швейцария. След създаването през 1957 на „евродолара”, в Лондон се създават пазар, на който Bank of England гарантира на чужденци да осъществяват транзакции и в други валути, а не само в лири стерлинги. От този момент офшорните зони се превръщат в основни играчи при реализирането на тези  сделки, чрез които се избягва контролът на националните валутни пазари. По този начин Лондон се превръща в световен финансов център, а офшорните зони – в субекти на бизнес сделки, осъществявани извън контрола на държавата капитали.

Според официални данни, поне половината от международното банково кредитиране и една трета от преките чуждестранни инвестиции се осъществяват чрез тайната юрисдикция на офшорните зони. Нещо повече: половината от паричната маса в обръщение в един или друг момент преминава през офшорните зони, като само през хедж-фондовете сумата е около 1.17 трилиона долара. Анализатори като Хенри Джеймс са категорични, че тази практика до голяма степен носи вината за сегашната рецесия, тъй като все повече стават парите, замесени в пране, създаване на компании-фантоми, ограбване на инвеститори и укриване на печалби.

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ШОКА НА БРИТАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, когато през 2007 национализира фалиралата банка Northern Rock и установи, че 50 млрд. лири под формата на ипотеки са били прехвърлени към офшорни сметки, скрити зад благовидната фасада на фондация за борба със Синдрома на Даун. Властите в Германия пък уличиха фармацевтичния гигант Merck & Co., че като прехвърлил патентите за своите медикаменти към фиктивна фирма на Бахамите, е спестил 2.3 милиарда долара данъци. Преди това разследването в най-големия скандал в корпоративната история на САЩ - фалита на енергийния гигант Enron - бе установено, че скандалната кражба на финансови активи е станала възможна само заради мрежата от 3000 фиктивни дъщерни фирми в офшорни зони.

Най-често използваната офшорна измама е фиктивната търговия между свързани фирми с нереални цени. Така например компанията може да продаде експортен продукт на своя офшорен филиал на драстично ниска цена, след което той я препродава на пазарни цени, а печалбата остава в офшорната зона (в някои от тях корпоративният данък е нулев). Или обратното: офшорният филиал внася продукт на реална пазарна цена, но след това го продава на фирмата-майка на нереално ниски цени, поради което компанията може да направи сериозни отчисления от сумите в своята данъчна декларация. По този начин от 49-те най-бедни страни в света през миналата година са били изнесени суми в размер на 8.5 млрд. долара (740 млн. от Нигерия, 450 млн. от Пакистан, 274 млн. от Бангладеш, и т.н.

ПО ДАННИ НА СВЕТОВНАТА БАНКА в офшорните зони годишно се въртят от 21 до 32 трилиона долара – двойно повече от държавния дълг на САЩ и почти равни на БВП на САЩ, Китай и Япония, взети заедно. Tax Justice Network определя тези пари като „могъща черна дупка в световната икономика, която заплашва да погълне останалата легална икономика”.

В световен мащаб близо 10 млн. души държат активите си в различни данъчни оазиси – и тези активи не са само пари, а и луксозни имения, самолети, яхти… Много експерти смятат, че тези тайнствени офшорни богаташи притежават повече от официалните милиардери в ранглистата на Forbes.

Най-много офшорни компании са регистрирани досега на Британските Вирджински острови – над 800 000, а в момента най-много фирми се регистрират в Хонконг – по 15 000 на година.

Според досега установените факти от Международния консорциум на разследващите журналисти, три са частните банки, които управляват офшорните сметки и активи на  92 000 души. Данните на Световната банка и МВФ показват, че само UBS, Credit Suisse и Goldman Sachs контролират активи на обща стойност от 9.8 трилиона щатски долара. Ако прибавим тези цифри към официалната статистика, ще се окаже, че неравенството, бедността и разслоението в света са много по-големи от това, което регистрират международните институции и организации. В същото време  правителствата продължават да водят политика, която прехвърля бремето от кризата върху мнозинството от гражданите на своите държави, без да закачат офшорния елит на богаташите. Както казва експертът по данъчните оазиси Хенри Джеймс, ако светът успее да си върне дори и половината от тези укрити активи, може да се окаже, че много от бедните държави от Третия свят реално са богати и пребогати. Дали това важи и за България? За момента няма как да узнаем.

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 34 / 2013