България в търсене на идеалния водач

В седмицата на решителен избор за българите – независимо, че немалка част от тях не виждат никаква възможност за избор – решихме да обърнем поглед назад към пет знакови фигури от управлението на следосвобожденска България. Въпросът ни тази седмица в "Как мислите": на кого от тези емблематични български политици бихте поверили управлението днес? Помогнете ни да изберем идеалния водач за България и можете да спечелите два самолетни билета до Малага и обратно от "България Ер".

СТЕФАН СТАМБОЛОВ. Най-продължително управлявалият български политик в демократични условия – от 1887 до 1894. Един от апостолите на Априлското въстание, Стефан Стамболов посвещава цялата си политическа кариера на сбъдването на националния идеал – независима България, обхващаща всички земи с българско население. Като председател на Народното събрание той е първото официално лице, което подкрепя Съединението, и после се записва като доброволец за Сръбско-българската война, за да го защитава – нещо много типично за един водач, който винаги е държал на личния пример.

Днешна независима България е най-вече негова заслуга – Стамболов методично и на моменти безмилостно пресича опитите младата държава да бъде поставена в зависимост от Русия. Успоредно с това полага основите на българския икономически бум чрез ефективно събиране на данъците, въвеждане на протекционистични мерки за българското производство, развиване на мащабно строителство. След падането си от власт многократно е предупреждаван да напусне страната, но категорично отказва – чак до 15 юли 1895, когато е посечен на улицата и умира от раните си. "Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!", казва Стамболов – девиз, който малцина след него са се опитвали да следват.

ТОДОР ЖИВКОВ. Една от най-противоречивите фигури в българската история, а и все още твърде актуална, за да може да се оценява безстрастно. Неумолимият факт е, че след осъществения от него преврат на Априлския пленум на БКП през 1956 Тодор Живков управлява България цели 35 години – второто най-дълго властване за 13-те й века история след това на цар Петър през Х век.

Живков има значителна заслуга за модернизацията и индустриализацията на България през втората половина на ХХ век. Наистина тази индустриализация бе обвързана с неестествената икономическа система на Източния блок и се разпадна заедно с него. Но е твърде спорно дали българското производство загина заради краха на съветския лагер, или в резултат на грабителската приватизация, на която бе подложено през 90-те години.

КОНСТАНТИН СТОИЛОВ. Когато става дума за бележитите български държавници, рядко се сещаме за него – може би защото управлението му не е белязано от никакви драматични събития. Но с името на този възпитаник на "Робърт Колидж" в Истанбул и на Хайделбергския университет се свързва един от най-градивните периоди в новата българска история.

Участник в Сръбско-българската война и кавалер на орден за храброст, Стоилов поема временно властта след падането на Стамболов, а после печели изборите начело на основаната от него Народна партия. Следващите близо пет години са време на заличаване на различията, на икономически подем – приет е първият закон за покровителстване на българската индустрия, и на модернизиране на армията. За съжаление Стоилов умира млад през 1901, едва навършил 47 години. Наричат го "европееца в българската история".

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ. В известен смисъл положението през 1919 напомня днешното – народът изпитва все по-силно отвращение към утвърдените политически елити. Александър Стамболийски е наказанието, което се стоварва върху отговорните за двете национални катастрофи партии. Убеден пацифист и противник на българското участие във войните, Стамболийски е осъден на доживотен затвор, но после е амнистиран и изпратен да помага в потушаването на Войнишкото въстание. Вместо това решава да го оглави. Година по-късно БЗНС печели с разгромен резултат изборите и Стамболийски съставя първото и последно в новата европейска история правителство на селяните.

За четири години във властта земеделският лидер провежда доста спорни реформи – ограничава със закон максималния размер на земеделските стопанства, въвежда трудова повинност, дори опростява правописа (нещо като актуалните днес призиви за отпадане на пълния член). Но най-много негативи му носи неговата фикс-идея за създаване на федерация на южните славяни. Авторитарният му подход и подозренията, че е проводник на сръбските интереси, настройстват срещу него не само десницата, но дори и подкрепилата го по-рано БКП. През юни 1923 е свален с преврат и убит във вилата си в Славовица.

АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ. На този грънчарски син от Македония се пада толкова рядката в новата българска история роля на помирител. Министър в няколко правителства на демократите, Ляпчев идва на власт като министър-председател през 1925, за да заличи щетите от управленията на Стамболийски и Александър Цанков, и да съживи унищожената от войните българска икономика. Ляпчев освобождава политическите затворници, възстановява дейността на забранения преди БЗНС, дори съдейства на комунистически дейци като Христо Кабакчиев да заминат за Съветския съюз. Управлението му минава под прословутото мото "со кротце, со благо" (от една програмна статия на близкия му журналист Григор Василев, озаглавена „Со кротце, со благо се отива надалеко“). Но между все по-втвърдяващата се десница и все по-агресивните комунисти помирителската му роля е обречена.

Ляпчев е единственият българин, номиниран за Нобеловата награда за мир (през 1910).

- - -

Помогнете ни да знаем как мисли България.

Гласувайте на нашата Фейсбук страница.

Поканете и приятелите си да участват. Това ще ви даде по-добри шансове за наградата – пътуване за двама до МАЛАГА с България Ер.