309 българи са станали жертва на трафик през първото полугодие на 2015г.

309 българи са станали жертва на трафик през първото полугодие на 2015г.

Общо 309 българи са станали жертва на трафик на хора, а по данни на прокуратурата през първото полугодие на 2015г. има нови 43 досъдебни производства. Това стана ясно по време на Национална среща за противодействието на трафика на хора и закрила на жертвите на тема "Подготовка на стратегия за борба с трафика на хора в България" (НКБТХ), която се проведе на 26 януари. Според данните от общия брой на пострадалите българи 286 са жени и 23 са мъже. 20 момичета са пострадалите на възраст между 16 и 18г., както и 3 момчета на възраст между 14 и 16г.

Трафикът на хора с цел сексуална експлоатация остава водещ - общо 238 от всички пострадали са станали жертва на този вид експлоатация, измежду които 235 жени, от които 17 непълнолетни и 3 мъже, сред които едно момче на възраст между 14 и 16г.

Общо 23 души са станали жертва на трафик с цел принудителен труд, от които 4 жени, в това число непълнолетни и 19 мъже, от които две непълнолетни момчета. 

В същия период от време един мъж и една жена са станали жертва на трафик на хора с цел отнемане на телесни органи, трима души са пострадалите от трафик на хора с цел принудително подчинение, а 17 бременни жени са станали жертва на трафик на хора с цел продажба на новородените им.

За сравнение, през 2014 г. новообразуваните досъдебни производства са повече - 87, а общият брой пострадали от трафик на хора е 491 души, включително и случаите от предходни години, от които 462 жени и 29 мъже. Според вида на експлоатацията данните са както следва:

• 409 пострадали от сексуална експлоатация, в това число 398 жени, от които 28 непълнолетни и 11 мъже, в това число 10 непълнолетни момчета;
• 16 души са пострадали от трафик на хора с цел принудителен труд; 
• двама души са станали жертва на трафик на хора с цел отнемане на телесни органи; 
• 11 са пострадалите от трафик на хора с цел принудително подчинение;
• 17 бременни жени са станали жертва на трафик на хора с цел продажба на новородените им.

Национална стратегия за борба с трафика на хора не трябва да е застинал документ, а проблемите, свързани с трафика на хора не могат да се разрешат само от една държава или институция, посочи заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси на България и председател на НКБТХ Меглена Кунева. Според нея необходимо е сътрудничеството на междунароно и особено на национално и междуинституционално ниво да се засили. Тя отбеляза също, че на последното заседание на НКБТХ през декември, всички институции - членове на ЕК са изразили готовност да вложат общи усилия в създаването на Национална стратегия.

В процеса на създаване на Национална стратегия трябва да се обърне специално внимание на вътрешния трафик на хора, наказателното преследване, проследяването на нелегално придобитите средства, цялостния икономически ефект от престъплението, фактора на търсене на услугите на жертви на трафик на хора, както и на уязвимите групи, с фокус върху трафика на деца, смята анти-трафик координатор за ЕС д-р Мирия Василиаду. 

През 2016 г. темата "трафик на хора" ще е ключова и в ЕП, особено с оглед на цялостната оценка на Стратегията на ЕС и създаването на бъдещата такава, съобщи Мария Габриел.

Посланикът на Великобриятания в България н.пр. Ема Хопкинс разказа за британския опит в разработване на подобна правителствена стратегия. Тя сподели, че за разлика от Великобритания, която е предимно страна на транзит и дестинация за жертвите на трафик на хора, България е основно страна на произход, но въпреки това съществуват редица общи въпроси и теми, които са валидни и за двете страни и могат да залегнат в изготвянето на Национална стратегия за борба с трафика на хора в България. Според нея ключовите елементи при изграждането на стратегията трябва да обхващат няколко основни въпроса, а именно необходимостта от нейното изготвяне, процеса на създаването й, приоритизирането на тематичните области и отговорността за нейното прилагане.

Една от основните отправни точки в нейното изграждане трябва да са потърпевшите от това престъпление, добави посланикът на Конфедерация Швейцария в България н. Пр. Денис Кнобел.