Шпиони под наем

Някъде в Северна Вирджиния, в района на Маклийн, е разположен административният комплекс Либърти Кросинг – седалище на Националния център за борба с тероризма и на част от Службата към Директора на националното разузнаване. Тук са имали късмета да попаднат само няколко журналисти – при това само след подписана клетка да пазят най-строга военна тайна. Комплексът много наподобява главната квартира на измисленото Поделение за борба с тероризма от поредицата на Лъдлъм за Джейсън Борн.

ТУК СЕ СЪБИРА ЦЕЛИЯТ МАСИВ ОТ ИНФОРМАЦИЯ, свързана с терористични заплахи срещу САЩ. На базата на тези данни анализаторите създават така наречената „Матрица на заплахата” (Threat Matrix) – свръхсекретен разузнавателен доклад, който всяка сутрин в 08.00 часа директорът на Националния център за борба с тероризма Матю Олсен представя в Белия дом на президента Барак Обама (с копия до директорите на ЦРУ и Националната служба за сигурност).

До голяма степен тази информация е позната за по-любопитните американци и професионалисти по света. Друго остава забулено в тайнственост – фактът, че половината служители на Центъра за борба с тероризма са… частни контрагенти, които работят за различни фирми, собственост на бивши топ-ченгета. Тези „наемни шпиони” всъщност работят не за американското правителство, а за компании, които са част от Разузнавателната общност (Intelligence Community) на САЩ. Някои от тях са познати имена: Lockheed Martin или BAE Systems, други са забулени в мистерия като Booz Allen Hamilton. А има и такива, които са напълно непознати за външния свят – като SAIC или CACI International, например. Всички те са собственост на бивши високопоставени служители на разузнавателните служби. След като се пенсионират, те „аутсорсват” бившата си дейност към новите си фирми и продължават да работят задкулисно - но вече само и единствено заради печалбата и собственото си благополучие.
ПО НЕОФИЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ общият бюджет на 16-те разузнавателни ведомства на САЩ за 2012 надхвърля 70 млрд. долара - като 70% от тази сума се разпределя чрез различни частни контрагенти  За съжаление няма как да узнаем точната сума - Съветът за национално разузнаване отказва да публикува бюджетите от съображения за националната сигурност. Всички договори с доставчиците на стоки и услуги на тези ведомства неизменно са с гриф „строго секретно”.  За пръв път светлина върху тях книгата „Шпиони под наем” (Spies for Hire) на бившия агент от тайните служби Тим Шорок.

Според него частни фирми сега изпълняват такива немислими в миналото задачи като поддържане на шпионски мрежи извън американските посолства по света, анализ на шпионска информация, радиоелектронно и комуникационно разузнаване, и дори разпит на военнопленници. Частни компании анализират данните от шпионските сателити в околоземна орбита, след което пишат за правителството строго секретни доклади. Частни фирми доставят и поддържат софтуерни програми, използвани за манипулиране или визуализиране на данни, обслужват телекомуникационни мрежи, чрез които разузнавателните ведомства общуват помежду си, доставят дори системите им за сигурност.

Според Доналд Кър, бивш директор на Националната разузнавателна служба (NRO), чиято задача е да осигурява информация от шпионски спътници и самолети, 95% от тези данни се доставят от външни контрагенти. Което означава, че от 8-те милиарда долара бюджет на ведомството поне 7 милиарда отиват в частни джобове.

И още един шокиращ факт: базата данни на Центъра за борба с тероризма се поддържа и обслужва от частната фирма The Analysis Corp (TAC), погълната вече от Sotera Defense Solutions. Интересното за TAC e, че фирмата е собственост на Джон Бренън – новия директор на ЦРУ, а преди това специален съветник на президента за борбата с тероризма. Бренън посети България след атентата на летище „Сарафово” в Бургас. След което анализира следата „Хизбула” в терористичния акт. След което уреди срещата на Бойко Борисов с Барак Обама в Белия дом. След която среща България категорично застана зад иранската връзка и „Хизбула”.

В ЧАСТНИЯ БИЗНЕС АГЕНТИТЕ ПОЛУЧАВАТ до три пъти повече пари. Ето защо след 2005 служители на ЦРУ масово напускат държавната служба. В този бизнес сделките се сключват не просто между две компании, а между разузнавателна агенция и точно определен човек, на когото тя има вяра, подчертава Р. Дж. Хилхаус, автор на бестселъра „Аутсорсване”. „Когато тези хора се преместят на друга работа, договорите се преместват заедно с тях. Всъщност тези важни персони просто ходят навсякъде с контрактите, затова те са ценни за всяка фирма. Няма големи и малки фирми, има просто фирми, които успяват и не успяват да намерят своя rainmaker. Такива са правилата на играта. Всичко в този бизнес зависи от връзките".

Бившите високопоставени служители са известни като rainmakers – буквално хора, които правят дъжд. И те наистина гарантират дъжд от държавни поръчки, изгодни сделки и услуги на своите фирми. "Бившият шеф на ЦРУ Джордж Тенет например никога не е блестял с особен бизнес нюх или изключителен интелект. Той просто разполага с най-добрите връзки и познанства, ползва се с влияние във Вашингтон, има достъп до всички етажи на властта и може да бъде полезен за всяка фира. Това е огромен капитал”, споделя Хилхаус. Защото хора като Джон Бренън или Джордж Тенет не са обикновени консултанти. Назначаването им на ключови постове в държавната администрация, а след това връщането им отново на ключови места в частния бизнес демонстрира една важна истина – че частните корпорации са де факто мениджъри на националната разузнавателна система, която до голяма степен вече е приватизирана.

ДНЕС ДВЕ ТРЕТИ ОТ БЮДЖЕТА ЗА РАЗУЗНАВАНЕ на САЩ се изразходва не за създаване на собствена инфраструктура и обучаване на кадри, а за сключване на договори с частни фирми ,обслужващи „разузнавателно-промишления комплекс”. Според вицеадмирал Хърбърт Брауни, бивш изпълнителен директор на Асоциацията за комуникации и електронни средства към въоръжените сили (AFCEA), който сега е високопоставен началник в телекомуникационния гигант AT&T, фактът, че 80 процента от ангажираните в разузнавателни операции организации са извън правителството, е една „здравословна модерна тенденция за нацията”.

Но да се върнем отново към Джон Бренън, тъй като през последните десет години той непрекъснато прекосява границата между държавния и частния бизнес. Бренън е агент от кариерата на ЦРУ, работил в системата на външното разузнаване (като анализатор на арабския тероризъм) повече от 25 години. Става личен съветник на президента Клинтън, после оглавява бюрото на ЦРУ в Саудитска Арабия, след това е началник щаб на ЦРУ при Джордж Тенет, а по-късно - и негов заместник. Между 2003 и 2004 е първият директор на новосъздадения Национален център за борба с тероризма – същата структура, чиято база данни се обслужва от неговата фирма TAC. За да избегне обвинения в конфликт на интереси, TAC „аутсорсва” дейността си към вездесъщата в шпионския бизнес фирма CACI International (впрочем CACI наема бившия главен стратег в Центъра за борба с тероризма адмирал Албърт Каланд за свой вицепрезидент). През ноември 2005 Бренън отново напуска държавната работа и веднага е назначен за главен изпълнителен директор на TAC и за президент на  Алианса за разузнаване и национална сигурност (INSA)  - основната лобистка организация в този сектор.

TAC СТАНА ИЗВЕСТНА в средата на 90-те с разработването на първата база данни с терористи и терористични играчи, кръстена Tipoff. Тя е реализирана и  поддържана за нуждите на Държавния департамент и целта й е да даде повече информация за евентуални терористи, опитващи се да проникнат на територията на САЩ чрез искане на американска виза. По-късно става част от базата данни и на ЦРУ, НСА, ФБР. След 2005 програмата е разширена, прибавени са отпечатъци от пръсти и лицев контрол. В следващите години програмата е част от граничния контрол на всички пропусквателни пунктове на САЩ.  Заслугата е на сегашния директор на ЦРУ Джон Бренън. А сумата на контракта е сравнително скромна -  2.5 млн. долара. В следващите години обаче фирмата става все по-предпочитан партньор, а стойността на договорите скача от 5 млн. през 2001 на 55 милиона долара през 2011. Това става, след като TAC привлича в своя Борд на съветниците... самия Джордж Тенет, бившия директор информация в ЦРУ Алън Уейд и бившия старши анализатор в агенцията Джон Ънг. В интервю за The Washington Post Бренън обяснява, че целта е неговата фирма да се утвърди като основен играч в отбора на правителството за борба с тероризма.  През 2007 TAC бе погълната от Global Strategies Group – влиятелната PR агенция на Демократическата партия в Ню Йорк.

ШПИОНСКИЯТ БИЗНЕС Е ЕДНА въртяща се врата, казва вече споменатият Тим Шорок. В него стават само рокади, а никой не иска да го напусне. Една от причините бивши агенти на ЦРУ да бъдат наемани на работа в частните шпионски фирми е фактът, че ЦРУ продължава да остава най-секретното ведомство в света.  Агенцията никога не е давала пресконференции, никога не публикува прес-съобщения, дори отказва да потвърди или да отрече, че дадено лице е или е било неин агент. Тази практика не успя да промени дори Майкъл Хейдън, бившият директор на Националната агенция за сигурност (1999–2005), който след това оглави ЦРУ (2006 –  2009). В НСА Хейдън позволи на висшите служители да общуват с пресата и да правят изявления. Но в ЦРУ не успя да го повтори - агенцията си е все така затворена и пословично мълчалива.

Разрешителните за достъп до класифицирана информация са най-важният актив за една частна шпионска фирма. Така например в CACI около 70% от служителите разполагат с такива сертификати, в SI International и NCI Information System цифрите са съответно 83% и 65%. Процедурата за влизане в този бизнес е доста мудна – но щом веднъж влезеш, той гарантира договори дълги години напред.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ЦРУ все по-активно започва да действа и като  инвестиционен фонд чрез своята фирма In-Q-Tel. Тя е създадена от бившия директор на ЦРУ Джордж Тенет  през 1999 и досега е инвестирала близо 16 млрд. доларав над 100 компании. Макар да се представя като „независим инвестиционен фонд”, тя не може да вложи нито един долар без одобрението на ръководството на ЦРУ. Затова сред шефовете на фонда личат имената на хора като Уилям Пери, министър на отбраната при Клинтън, и Бъзи Конрад, бивш финансов директор на ЦРУ. Шеф на инвестиционния фонд е бил Норман Атустин (бивш президент на Lockheed Martin), а в момента там са Джоузеф Барксдейл, бивш директор в  Netscape Communications и съветник на Буш, Дейвид Джеремая, бивш заместник-началник на Обединения комитет на  началник-щабовете, Пол Камински, бивш заместник-министър на отбраната.. Начело на фонда днес е Крис Дарби, бивш вицепрезиднт на IT-гиганта Intel .

Тъй като In-Q-Tel се финансира от засекретените средства на разузнавателните ведомства, е много трудно да се каже с какви средства разполага действително. Известно е, че всяка година тя влага в петнайсетина технологични фирми поне по един-два милиона долара. Сред тези фирми е Keyhole Inc – създател на триизмерна компютърна карта на света, която позволява на потребителите да увеличават и намаляват снимки на населени места. Впоследствие фирмата бе купена от Google и сега представлява скелета на Google Earth – една от най-популярните програми в Интернет. В името на In-Q-Tel загадъчното Q идва от техническия гений Q от филмите за Джеймс Бонд – изобретателя на коли-подводници, папийонки-пистолети и обувки с вградена радиостанция.

В СЛУЧАЯ С IN-Q-TEL Е МНОГО ТРУДНО да се каже къде минава границата между обществения и частния интерес. Така например фондът инвестира във фирмата Inxight, разработваща софтуер за анализи на неструктурирани източници на информация като блогове и социални мрежи. Друга амбициозна инвестиция на In-Q-Tel бе в компанията Visible Technologies, специализирана в разработка на софтуер за мониторинг на всичко, което потребителите си казват в социалните медии и сайтове като YouTube, Twitter, Flickr и Amazon. 

Но най-сериозни са инвестициите и намеренията на In-Q-Tel в два технологични гиганта - Google и Facebook. Компанията на ЦРУ се интересува най-вече от две направления – „информационни и комуникационни технологии” и „физически и биологически технологии”. Второто включва възможности за установяване на самоличността чрез т.нар. детектори на единична молекула, сензори за анализиране на кожата и дори на дъха, така че да се установи къде е ходил човек напоследък и какво е правил... В списъка са софтуер за анализ на писма и гласови разговори и откриване на скрити взаимовръзки в тях; технологии за дистанционен мониторинг и контрол; дори – в случая с компанията Recorded Future Inc. – система за анализ на информация, предназначена да предсказва бъдещето. Първият резултат от работата на Recorded Future изглежда очевиден: шпионите със сигурност имат бъдеще.