България е единствената страна в Европейския съюз, чийто кредитен рейтинг бе повишен след началото на кризата. България е страната с най-ниските корпоративни и подоходни данъци в ЕС – по 10%, и е с втория най-нисък публичен дълг в ЕС. България е осма в света по скорост на интернет връзката. Цената на електричеството за промишлени нужди е с 30% под средното за съюза; 52% от работната ръка на възраст до 35 години говори поне един чужд език.
ОТКРИХМЕ ТЕЗИ ПОСЛАНИЯ в предпоследния брой на The Economist, едно от най-авторитетните издания с икономическа тематика в света. В последния му брой има друг текст за България – за поредицата самоубийства на бедни и отчаяни хора в страната. Първата публикация е платена реклама, подготвена от Българската агенция за инвестиции ("Елате на гости, върнете се за инвестиции", Come for a visit, return on investmment). Втората – авторски текст на The Economist. Двете заедно чудесно илюстрират един от сериозните проблеми на България днес – неумението ни да изпращаме добри послания.
Репутацията е важно нещо в живота – от нея зависи дали ще си намериш добра работа, ще ти даде ли банката кредит, ще те покани ли съседката на рождения си ден. Същото е и с държавите: реномето до голяма степен предопределя кредитния рейтинг, влиянието при вземането на колективни решения (особено в организации като ЕС), дори броя на туристите, склонни да ги посетят.
Репутацията на една държава се изгражда трудно и бавно, с внимателен баланс между факти и дела, от една страна, и реклама, от друга. Като всяка държава, и нашата разполага както с положителни, така и с отрицателни факти. Въпросът е кои избира да показва пред света.
ДОБРЕ ЗНАЕМ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ НЯМА стратегия за изграждане на собствената си популярност. Изпълнителният директор на БАИ Борислав Стефанов наскоро призна пред телевизия Bulgaria On Air, че на събитията, организирани в чужбина от агенцията, идват хора, които не само не са в течение кой е на власт в момента в България, но дори не знаят къде се намира страната.
Като изключим сегашната кампания на БАИ и няколко спорадични и скромни опита в миналото, България не си е давала много труд да се рекламира по света. Представата на другите за нас се формира от откъслечните новини и изказванията на политиците. Но при новините има една такава особеност: негативните се правят по-лесно. И затова чуждестранните кореспонденти при епизодичните си контакти със страната пишат за наводнения, за мафиотски убийства, за корупционни скандали, за мизерстващи деца в сиропиталища. В споменатия The Economist предишните статии на българска тематика бяха протестите около цените на тока, църковните скандали и европейската субсидия за "Пайнер мюзик".
С другата страна на монетата – като предимства за инвеститорите, възможности на трудовия пазар, природни ресурси – чуждестранните кореспонденти обикновено не се сблъскват. Просто няма кой да им ги покаже. А самите те не отделят време да питат, защото България е неизвестна и "не е новина". Получава се омагьосан кръг.
КОЛКОТО ДО ЛЕКСИКАТА НА ПОЛИТИЦИТЕ, тя само влошава нещата. В Америка например, колкото и полярна и разединена да е в момента, и най-ожесточените политически врагове няма да си позволят взаимни нападки, очернящи националната репутация. Това би било политическо самоубийство. В България, напротив, политическият елит е готов на всичко, стига само да постигне някакво мимолетно словесно предимство над опонента – и обикновено това "всичко" е именно за сметка на националната репутация. Само вижте какви послания отправиха политиците в последните месеци: съмнения във финансовата стабилност, амбиции за национализация на предприятия, апели да не се плащат сметки... Доказана мъдрост е, че проблемите трябва да се решават, а не да разрушават. Но за съжаление такова мислене за момента не е особено популярно на българската политическа сцена.
В този смисъл съставянето на служебно, надпартийно правителство е рядък шанс за България – шанс най-после да се наруши тази традиция на самоунищожителна антиреклама. И шанс да се отправят най-после позитивни послания: за стабилност, за сигурност, за възможности за развитие, които повече няма да се пренебрегват. Освен несъмнената дългосрочна полза, това би донесло и една доста съществена краткосрочна – подсигуряването на новия туристически сезон.
МНОЗИНА СЪЖАЛЯВАТ, че никой от пъстрата върволица държавници по време на прехода не намери енергията и съобразителността да развие някоя високотехнологична индустрия, която да носи голяма добавена стойност. Вместо това туризмът си остава дежурен отговор, когато някой попита управляващите върху каква основа възнамеряват да развиват икономиката.
Но туризмът в никакъв случай не бива да се подценява – през миналата година, кризисна в много отношения, той е генерирал 2.91 млрд. евро приходи. За цялата 2012 България е привлякла 6.54 милиона чуждестранни туристи – показател, който ни отрежда място пред дестинации като Австралия, Бразилия и дори Индия. А съотношението между посетители и брой на местното население е по-високо от това на Италия – и почти три пъти над резултатите на Турция и Германия. Туризмът не само е много сериозен бизнес за България, но и по всичко личи, че значимостта му ще продължи да нараства. Стига да не си попречим сами.
13.45 МИЛИОНА нощувки на чужденци отчита държавната статистика за туризма през 2012 година. Те са донесли приход от 597 млн. лева.
ПРЕСНИЯТ ОПИТ НА ЕГИПЕТ показва колко уязвим е туристическият бранш от негативни национални послания. В последната година преди Арабската пролет страната привлече над 14 милиона туристи; през 2012, след две години на протести, насилие и несигурност, те вече едва достигат 8 милиона, и продължават да се топят. Стотици хиляди египтяни, ангажирани доскоро в туризма, сега са без работа.
За щастие положението в България няма нищо общо с това в Египет (без да броим израза "българската пролет", стъкмен набързо от някои политолози). След седмиците на протести страната отново има управление, натоварено да опази стабилността и да подготви провеждането на честни избори. И, напук на някои популистки пристъпи на политиците, всичко изглежда наред. Само че в глобалната игра на репутации липсата на лоши послания не е достатъчна. Нужни са и няколко добри.
ЧУЖДИТЕ ТУРИСТИ В БЪЛГАРИЯ (2010) 1. Румъния 932 208 2. Гърция 928 552 3. Германия 650 236 4. Русия 597 504 5. Македония 388 604 6. Турция 293 818 7. Сърбия 275 679 8. Великобритания 264 560 9. Украйна 253 526 10. Полша 241 954
* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 33 / 2013
България е единствената страна в Европейския съюз, чийто кредитен рейтинг бе повишен след началото на кризата. България е страната с най-ниските корпоративни и подоходни данъци в ЕС – по 10%, и е с втория най-нисък публичен дълг в ЕС. България е осма в света по скорост на интернет връзката. Цената на електричеството за промишлени нужди е с 30% под средното за съюза; 52% от работната ръка на възраст до 35 години говори поне един чужд език.
ОТКРИХМЕ ТЕЗИ ПОСЛАНИЯ в предпоследния брой на The Economist, едно от най-авторитетните издания с икономическа тематика в света. В последния му брой има друг текст за България – за поредицата самоубийства на бедни и отчаяни хора в страната. Първата публикация е платена реклама, подготвена от Българската агенция за инвестиции ("Елате на гости, върнете се за инвестиции", Come for a visit, return on investmment). Втората – авторски текст на The Economist. Двете заедно чудесно илюстрират един от сериозните проблеми на България днес – неумението ни да изпращаме добри послания.
Репутацията е важно нещо в живота – от нея зависи дали ще си намериш добра работа, ще ти даде ли банката кредит, ще те покани ли съседката на рождения си ден. Същото е и с държавите: реномето до голяма степен предопределя кредитния рейтинг, влиянието при вземането на колективни решения (особено в организации като ЕС), дори броя на туристите, склонни да ги посетят.
Репутацията на една държава се изгражда трудно и бавно, с внимателен баланс между факти и дела, от една страна, и реклама, от друга. Като всяка държава, и нашата разполага както с положителни, така и с отрицателни факти. Въпросът е кои избира да показва пред света.
ДОБРЕ ЗНАЕМ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ НЯМА стратегия за изграждане на собствената си популярност. Изпълнителният директор на БАИ Борислав Стефанов наскоро призна пред телевизия Bulgaria On Air, че на събитията, организирани в чужбина от агенцията, идват хора, които не само не са в течение кой е на власт в момента в България, но дори не знаят къде се намира страната.
Като изключим сегашната кампания на БАИ и няколко спорадични и скромни опита в миналото, България не си е давала много труд да се рекламира по света. Представата на другите за нас се формира от откъслечните новини и изказванията на политиците. Но при новините има една такава особеност: негативните се правят по-лесно. И затова чуждестранните кореспонденти при епизодичните си контакти със страната пишат за наводнения, за мафиотски убийства, за корупционни скандали, за мизерстващи деца в сиропиталища. В споменатия The Economist предишните статии на българска тематика бяха протестите около цените на тока, църковните скандали и европейската субсидия за "Пайнер мюзик".
С другата страна на монетата – като предимства за инвеститорите, възможности на трудовия пазар, природни ресурси – чуждестранните кореспонденти обикновено не се сблъскват. Просто няма кой да им ги покаже. А самите те не отделят време да питат, защото България е неизвестна и "не е новина". Получава се омагьосан кръг.
КОЛКОТО ДО ЛЕКСИКАТА НА ПОЛИТИЦИТЕ, тя само влошава нещата. В Америка например, колкото и полярна и разединена да е в момента, и най-ожесточените политически врагове няма да си позволят взаимни нападки, очернящи националната репутация. Това би било политическо самоубийство. В България, напротив, политическият елит е готов на всичко, стига само да постигне някакво мимолетно словесно предимство над опонента – и обикновено това "всичко" е именно за сметка на националната репутация. Само вижте какви послания отправиха политиците в последните месеци: съмнения във финансовата стабилност, амбиции за национализация на предприятия, апели да не се плащат сметки... Доказана мъдрост е, че проблемите трябва да се решават, а не да разрушават. Но за съжаление такова мислене за момента не е особено популярно на българската политическа сцена.
В този смисъл съставянето на служебно, надпартийно правителство е рядък шанс за България – шанс най-после да се наруши тази традиция на самоунищожителна антиреклама. И шанс да се отправят най-после позитивни послания: за стабилност, за сигурност, за възможности за развитие, които повече няма да се пренебрегват. Освен несъмнената дългосрочна полза, това би донесло и една доста съществена краткосрочна – подсигуряването на новия туристически сезон.
МНОЗИНА СЪЖАЛЯВАТ, че никой от пъстрата върволица държавници по време на прехода не намери енергията и съобразителността да развие някоя високотехнологична индустрия, която да носи голяма добавена стойност. Вместо това туризмът си остава дежурен отговор, когато някой попита управляващите върху каква основа възнамеряват да развиват икономиката.
Но туризмът в никакъв случай не бива да се подценява – през миналата година, кризисна в много отношения, той е генерирал 2.91 млрд. евро приходи. За цялата 2012 България е привлякла 6.54 милиона чуждестранни туристи – показател, който ни отрежда място пред дестинации като Австралия, Бразилия и дори Индия. А съотношението между посетители и брой на местното население е по-високо от това на Италия – и почти три пъти над резултатите на Турция и Германия. Туризмът не само е много сериозен бизнес за България, но и по всичко личи, че значимостта му ще продължи да нараства. Стига да не си попречим сами.
ПРЕСНИЯТ ОПИТ НА ЕГИПЕТ показва колко уязвим е туристическият бранш от негативни национални послания. В последната година преди Арабската пролет страната привлече над 14 милиона туристи; през 2012, след две години на протести, насилие и несигурност, те вече едва достигат 8 милиона, и продължават да се топят. Стотици хиляди египтяни, ангажирани доскоро в туризма, сега са без работа.
За щастие положението в България няма нищо общо с това в Египет (без да броим израза "българската пролет", стъкмен набързо от някои политолози). След седмиците на протести страната отново има управление, натоварено да опази стабилността и да подготви провеждането на честни избори. И, напук на някои популистки пристъпи на политиците, всичко изглежда наред. Само че в глобалната игра на репутации липсата на лоши послания не е достатъчна. Нужни са и няколко добри.
13.45 МИЛИОНА нощувки на чужденци отчита държавната статистика за туризма през 2012 година. Те са донесли приход от 597 млн. лева.
ЧУЖДИТЕ ТУРИСТИ В БЪЛГАРИЯ (2010)
1. Румъния 932 208
2. Гърция 928 552
3. Германия 650 236
4. Русия 597 504
5. Македония 388 604
6. Турция 293 818
7. Сърбия 275 679
8. Великобритания 264 560
9. Украйна 253 526
10. Полша 241 954