Вкусът на красивите намерения

Ако се опитаме да изброим всички храни, които по един или друг повод някой е обявил за афродизиаци, ще останем изумени. Значителна част от продуктите в кухнята са тъкмо такива. Най-често споменавани са стридите, шоколадът, трюфелите, червените меса и червените люти чушки, но чудодейното свойство е приписвано също на бананите, прасковите, смокините, ананаса, кокосовите орехи, артишока, авокадото, целината, лука, репичките, морковите, аспержите, гъбите, пчелния мед, черния и червения хайвер, кедровите ядки, бадемите, орехите, тиквените семки, сусама, чесъна и така нататък. Огромен е и броят на фаворизираните в тази връзка подправки. Като могъщи любовни стимулатори обикновено се сочат шафранът, джинджифилът, индийското орехче, кориандърът, анасонът, босилекът, куркумата, розмаринът, градинската чубрица и много други, както и някои считани за магически в миналото и забранени днес като корените от мандрагора. Кафето също минава за афродизиак, както и виното (особено ако е шампанско) и изобщо алкохолът в малки дози.

ОБЩОТО СИ ИМЕ ТЕЗИ ХРАНИ ДЪЛЖАТ на Афродита, гръцката богиня на любовта и красотата. В пантеона на разгулния имперски Рим нейното място е било заето от Венера, чието име днес навява по-скоро асоциации за нещо венерическо.

Като мощни афродизиаци понякога се препоръчват и някои дълбоко чужди на добрата кухня артикули - стрит рог от носорог, очи от хиена, испанска муха и други подобни. Защо в миналото хората са вярвали, че тъкмо в рога на животното е скрита неговата сексуална сила, изглежда донякъде разбираемо заради фалическата му форма. Но защо днес някои продължават да вярват в това, е напълно непонятно. Впрочем заради могъществото на това поверие в Китай африканските носорози днес са на изчезване – независимо от отчаяните апели на природозащитници като Дейвид Атънбъро, че рогът на носорога се състои от на практика същите клетки като човешката коса.

КУЛИНАРНИТЕ ИСТОРИЦИ ЧЕСТО са обръщали внимание на двата основни фактора, двете главни движещи сили, гарантиращи успеха на всеки нов продукт в кухнята. Става дума за две внушения, които властно и безапелационно векове наред са успявали да наложат стотици нови храни и вкусове. Първото е, че продуктът лекува някакви (ако не всички) болести, а второто е, че засилва сексуалните желания и възможности.

За артишока, например, древните гърци и римляни са вярвали, че е могъщ афродизиак и че помага да се раждат момчета. Основанията за тази увереност не са известни, но тя е запазена и през Средновековието, макар и леко коригирана в духа на християнското благочестие. В Западна Европа дълго време се е приемало за крайно непристойно жени да ядат артишок. Това лакомство е смятано за строго мъжка територия. Италианският доктор Бартоломео Болдо в своята “Книга за природата” (1576) твърди, че “артишокът има способността да предизвиква Венера както за мъжете, така и за жените, като прави жените още по-желаещи, а мъжете по-бавни.” В една френска фармакопея от XVII век се казва, че “ангинарите, сварени със захар, са чудесно средство за предизвикване на галантност към жените дори у най-свенливите и страхливите мъже”. Същото може да се каже и за охлювите, към които французи и италианци са силно пристрастени и които също се смятат за силни афродизиаци. Подобни свойства се приписват и на руколата, кедровите ядки и зехтина – три често срещани съставки в средиземноморската диета.

ЛЮБОПИТНО Е, ЧЕ ВСЯКА КУЛТУРА си има някакви свои афродизиаци. Индийското къри например се смята за малък любовен динамит, тъй като всяка от неговите съставки (куккума, кориандър, кардамон, джинджифил, индийско орехче, шафран, бахар и др.) има възбуждащи свойства. За най-мощен стимулатор сред тях се смята шафранът, но специалисти твърдят, че с него трябва да се внимава, защото при предозиране може да предизвика пристъпи на неудържим смях, а предозираният смях, както е известно, може непоправимо да обърка любовната игра.

Изглежда не е странно, че тъкмо в родината на индийското къри е създаден и един от най-проникновените еротични опуси в световната култура – „Кама Сутра”. В Индия също така смятат сусама, кокоса и пречистеното масло гхи за храни, които дават сила, издържливост и сексуален апетит. В арабския свят същите качества се приписват на фурмите.

В Европа двата най-често фаворизирани афродизиака от миналото са били стридите и трюфелите. В Рим угощенията със стриди и вино са минавали за нещо като прелюдия към разюздани вакханалии, както личи от един текст на Ювенал. Твърде ласкаво за особените свойства на тези морски дарове са се изказвали Казанова, Луи XIV, Рабле, Волтер, Наполеон и много други. За първите двама се твърди, че са били също страстни почитатели на трюфелите, които те смятали за важен стимулатор на доброто мъжко самочувствие. Тези храни обаче са били скъпи, рядко предлагани и достъпни само за елита, поради което простолюдието е търсело по-достъпни и същевременно вкусни заместители. Това усилие е родило два забележителни италиански десерта – сабайон и тирамису. Сосът сабайон, който се приготвя от яйчни жълтъци, захар и сладко вино, е традиционен сватбен десерт, ритуално предлаган на млади мъже преди първата брачна нощ. А относно тирамисуто самото име на този десерт (tira mi su – вдигни ми го, итал.) недвусмислено подсказва за високите еротични очаквания, с които е свързана неговата консумация.

ЗА ВЪЗБУЖДАЩИТЕ СВОЙСТВА на някои от споменатите храни има известни научни обяснения. Повечето от тях са с високо съдържание на трите „най-еротични” витамини – А, Е и В или пък съдържат някакви други стимулиращи вещества. Например за шоколада е доказано, че съдържа фенилетиламин - вещество, което предизвиква чувство на удоволствие и лека еуфория. При лютите чушки подобно въздействие предизвиква капсацинът, на който те дължат и лютивия си вкус. При стридите, както и при кедровите ядки, благотворното въздействие се обяснява със съдържанието на цинк, който е важен за синтеза на тестостерон. Но това със сигурност не е било известно на древните хора, които все пак са откривали във формата на стридата известно еротично послание и това изглежда обяснява защо според митологията Афродита ражда Ерос в черупка от стрида.

Трудно е да се каже кое въздейства по-силно – химията или образът? Изглежда образът все пак е по-важен, тъй като основният двигател на сексуалността, генераторът на еротичните емоции, е човешкият мозък. Много от храните, считани за афродициаци, по своята форма напомнят за мъжката или женската анатомия, поради което за архаичното митологично съзнание е било естествено да ги натовари и със съответните функционални свойства. Ацтеките, например, вярвали, че авокадото е могъщ афродизиак, явно заради характерната форма на тези плодове и обичая им да висят по двойки. Самото име на плода (ahuacuatl) на техния език означава тестикул. Морковите също са били смятани в миналото за афродизиаци поради фалическата им форма, а не заради високото съдържание на бета керотин, който впрочем също е важен за доброто сексуално здраве.

ИНАЧЕ КАЗАНО, АФРОДИЗИАЦИТЕ ДЕБНАТ навсякъде в кухнята. Във всяко вкусно приготвено ястие има поне няколко от тях и те със сигурност стават още по-ефективни, ако човек вярва в това. Или пък ако е страстно влюбен и любовта е споделена. Затова към огромното семейство на афродизиаците би трябвало да се добавят също доброто настроение, самочувствието, остроумието, красивата походка, кокетството, хубавият парфюм, свободното време, парите и не на последно място... властта. Известна представа за чудодейните сексуални свойства на властта дава един забележителен разговор между Мао Дзе-дън и Хенри Кисинджър, проведен в разгара на Студената война, когато при едни много напрегнати политически преговори двамата държавници решили все пак да си кажат и нещо човешко.

Chairman Mao: I want to know your secret…how a fat man gets so many girls?

Henry Kissinger: [to chairman Mao] Power, Mr chairman, is the ultimate aphrodisiac.

В малко по-свободен превод този забележителен епизод от историята на световната дипломация би могъл да звучи така: “Председателят Мао пита: Искам да знам вашата тайна… как дебел човек като вас може да има толкова много момичета?” На което държавният секретар отговаря: “Властта, господин председател, е най-могъщият афродизиак.”