Вековните букови гори в резерватите на територията на Националния парк "Централен Балкан" - "Боатин", "Царичина", "Козя стена", "Стенето", "Соколна", "Пеещи скали", "Стара река", "Джендема" и "Северен Джендем", са на път да получат световно признание. България е поканена да се присъедини към Европейския сериен обект на световното наследство на ЮНЕСКО - "Букови гори - общо наследство на Европа". Това съобщи пресцентърът на Министерството на околната среда и водите.
Оттам отбелязват, че Министерският съвет е дал одобрение на кандидатурата, след като тя е била подкрепена от местните общности. Номинацията ще бъде представена в Секретариата на ЮНЕСКО в Париж през втората половина на януари 2016 година.
В изпълнение на този проект вече са идентифицирани най-представителните букови гори в Европа, които притежават необходимите качества за включване в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Освен в България, предложени са също гори в Австрия, Албания, Белгия, Полша, Румъния, Словения, Украйна, Испания, Италия и Хърватия.
Новият обект е разширение на вече съществуващ обект на ЮНЕСКО, обхващащ вековни букови масиви в Карпатите, на територията на Словакия и Украйна, както и стари букови гори в Германия.
Буковите гори в Националния парк "Централен Балкан" са разположени върху 29 000 ха и са сред най-обширните естествени букови масиви в Европа. Характерно за тях е, че са изцяло с естествен произход и със съхранен естествен облик. Над три четвърти от тях са на възраст над 100 години. 150-годишните букови гори заемат повече от 14 хил. ха, а на отделни места съществуват жизнени гори на възраст над 240 години. Много от естествени гори спадат към категорията на "девствените" гори, което означава, че на практика хората не са се намесвали в тяхното развитие.
Защитата на горите на територията на парка започва още в средата на миналия век с включването им в резервати, първият от които e "Боатин", обявен през 1948 г. Най-представителните букови гори на територията на националния парк, с площ около 11 000 ха, са предложени за обект на ЮНЕСКО.