Днес, на Международния ден на авиацията и космонавтиката, се навършват и 34 години от успешното приземяване на първия български космонавт Георги Иванов. Мисията му на "Союз-33" с командира Николай Рукавишников започва два дни преди това - на 10 април 1979, в 20:34 часа московско време. От тази дата България става пълноправен член на елитния Клуб на космическите нации като шестата държава в света, изпратила свой представител в Космоса.
Помолихме 72-годишния генерал-лейтенат Георги Иванов, двоен герой - на България и на тогавашния СССР - да ни разкаже за този исторически полет с идеята най-сетне да разсеем всички спекулации, които продължават да се разпространяват около него.
Георги Иванов е роден на 2 юли 1940 в Ловеч. Като ученик и войник тренира парашутизъм, безмоторно и моторно летене. Завършва първия випуск на Висшето военно-въздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия. Инструктор е на МиГ-15 и МиГ-17 и боен пилот на МиГ-19 и МиГ-21. След около 2-годишни тежки изпитания е избран измежди 700 кандидати за първия космонавт на България.
Интервю на Бисер Терзиев
Здраве желаем, г-н генерал! Каква е вашата оценка днес, 34 години след вашия полет? Имаше ли смисъл той? Знаем, че днес Институтът за космически изследвания едва оцелява с минималния си бюджет?
- Когато попитаха Юрий Гагарин защо трябва да се харчат милиарди за космическите полети, при положение, че по света има милиони гладуващи хора, неговият отговор беше: "Ако човек мисли само за насъщния, и досега щеше да живее в пещерите." Да, положението на днешната ни космическа наука не е завидно, но и сега тя пази своята ниша и продължава да се развива. България беше третата страна в света, която създаде храни за Космоса. Днес те се използват не само там, но и за експедиции в Антарктида, Хималаите и пр. екстремни места. Те са с доказано качество, произвеждат се и се продават по света. България създаде и космическа оранжерия. И днес на Международната космическа станция работят български прибори – разработени и произведени от нашите учени. Подготвят се и се работи по нови експерименти. Така че космическата ни наука е жива и има място под слънцето.
Аз наистина ви благодаря за този интерес, тъй като според мене е много важно да се говори за това, което България направи за изследванията на Космоса през всичките тези години. А вие помните, че миналата година чествахме 40 години, откакто България влезе в практическите космически изследвания.
Все пак нямате ли чувството, че космическите полети като че ли се обезцениха? Навремето светът следеше със затаен дъх всяко излизане на човек в Космоса. Днес тези новини минават сякаш незабелязани на фона на криза, застреляни хора, природни бедствия и така нататък. Нямате ли чувството, че космонавтиката беше натикана в ъглите на информационния поток, а самата тя не се разви – остана локализирана в няколко големи държави?
- Не, не мисля, че космонавтиката беше натикана в ъгъла. Истината е, че за развитието й са необходими много средства, каквито могат да си позволят само големи държави. Ето, Китай навлезе сериозно в пилотираните космически кораби. Индия извежда ракети в Космоса още от 70-те години на ХХ век, на които летяха и български апаратури.
Така че не съм съгласен, че космонавтиката не се развива, че е била натикана в ъгъла.
И все пак знаете, че програмата "Космическа совалка" в САЩ беше прекратена, далеч преди това приключи безславно и в Русия...
- Програмата за космическите кораби за многократно използване в САЩ просто приключи. Сега се разработват нови космически полети. Руските кораби „Союз” също се усъвършенстват. Продължават изследванията на Луната, на Марс. Натам са обърнати погледите на учените в големите космически страни. Мащабът на Международната космическа станция непрекъснато расте, към руските и американски модули се прибавиха и японски, и европейски... Тя скоро ще достигне мащаб от около 500 тона – едно наистина огромно съоръжение. Е, вярно, досега се обслужваше само от корабите "Союз", но занапред на нея ще акостират и други кораби. Съвсем реална е възможността в недалечно бъдеще да се появят и нови станции. Космическите учени не спят, те работят, и то упорито, усърдно, денонощно. Така работеха и нашите космически учени през 70-те и 80-те години. А и сега работят, въпреки ограничения финансов ресурс.
Дано сте прав! Все пак на празник като на празник. Нека се върнем към Вашия полет. Толкова противоречиви слухове вървяха тогава, а и сега. Какво всъщност се случи?
- Излетяхме от Байконур в 20:34 часа московско време. В Космоса бяхме почти две пълни денонощия. През първото трябваше да се уточни орбитата, на която сме изведени, и да се извърши подготовката за сближаване и стиковане със станцията "Салют-6", а на втория ден трябваше да се скачим с нея. Но на около 3 км от станцията - вече я виждахме - отказа основният двигател на кораба. Включвахме го един, два, три пъти, но той не влизаше в работен режим.
Защо?
- Защото помпата за високо налягане на горивото се е взривила.
Как така взривила? Отказала е?
- Не отказала, а направо - взривила! Защото по време на маневриранията при сближаването на кораба към станцията ние включвахме двигателя поне 5-6 пъти. Той се включваше по програма, отработваше си зададените секунди и автоматично се изключваше. Нямаше никакъв проблем. Но накрая, при включването за сближаване, двигателят започна да извежда и след 2-3 секунди спря. По указания от Земята Николай направи няколко опита да го включи отново, но все неуспешни.
Тогава от Земята ни дадоха 12 часа почивка. Казаха ни, че ще вземат решение какво ще се прави на другия ден. Естествено, очаквахме да ни кажат да прекратим сближаването и скачването със станцията. Това е логично - по принцип е много рисковано да събереш заедно един аварирал кораб с една идеално работеща станция, което би довело до създаване на цялостна аварирала космическа система в орбита. Тогава главният конструктор на корабите "Союз" Юрий Павлович Семьонов взе интересно, но абсолютно логично и много отговорно решение - да не правим 3-секундна проба на резервния двигател, а направо да го включим. По този начин трябваше да отработим импулса, необходим за насочване на кораба за приземяване. В определеното време включихме резервния двигател. По разчет той трябваше да отработи 188 секунди. С Рукавишников следяхме времето на два различни часовника. Двигателят обаче не изключи автоматично. Ние имахме право да го оставим да работи още 25 секунди, но когато минаха и те, Николай го изключи ръчно. Това беше вторият проблем, който се появи след отказа на основния двигател. Всъщност не вторият, защото преди това, още при отделянето на спускаемия апарат от битовия отсек, имахме проблеми и с разделянето. Като през цялото това време ние непрекъснато докладвахме на Земята и получавахме инструкции, така че комуникацията беше непрекъсната. Така влязохме в т.нар. балистически спуск. Корабите "Союз" се завръщат на Земята по един сравнително плавен начин, докато при нас се наложи да се спуснем по законите на балистиката - така, както са се връщали старите кръгли кораби от типа "Восток", "Восход" и "Мъркюри". Особеното на това спускане е огромното претоварване, което понася човешкото тяло - от порядъка на 8-9, дори 10 g.
Какво чувствахте в спускаемия апарат?
- Чувстваше се огромното налягане. Теглото се увеличава 8-9 пъти над нормалното. Ние това сме го тренирали, но при претоварване от 8 единици, и то само за 30 секунди. А при нас претоварването беше малко по-високо, и то св продължение на цели 2 минути и половина - пет пъти по-дълго. За да не изгуби съзнание, човек трябва да поеме въздух, да спре дишането и така да издържи цялото време - цяла вечност.
Имаше много спекулации около действията ви на самия кораб – кой какво е правил, какви ли не писания излизаха за вашето самообладание и геройство. Нека изясним истината - какво точно се случи в онези паметни часове?
- С Николай през цялото време работехме в пълен синхрон. Той неведнъж го е заявявял – че работехме като един човек, като многоръкия Шива. И, честно казано, аз едва неотдавна разбрах откъде вашите колеги журналисти изсмукаха от пръстите си тезата, че едва ли не аз съм спасил кораба, екипажа и какво ли още не. Искам наистина веднъж завинаги да се спре с тези спекулации, затова сега пред вас ще обясня много подобно ситуцията. Всъщност самият аз си изясних причините неотдавна, когато имах възможност да гледам пълен запис от първата пресконференция след приземяването. На нея някой от журналистите попита Николай как сме тренирали за полета в Звездното градче. И той започна надълго и нашироко да обяснява, като представи една от най-сложните наши тренировки. Става дума за отиграване на една от всичките нещатни, извънредни ситуации, които могат да възникнат по време на полета и чиито брой беше някъде между 250 и 260. За всяка от тези ситуации ние трябваше да сме тренирани как съответно и точно да реагираме. Една от тях беше именно отказ на основния двигател, което ни се случи на нас. Друга ситуация беше „Командирът е загубил съзнание, действа само бордният инженер” – в случая аз. Това също сме го тренирали, отигравали многократно, а Николай взе да обяснява увлекателно, с най-големи подробности, как е била проведена тази тренировка. И в един момент явно журналистите забравиха, че всъщност въпросът е за нашите тренировки, и свързаха обясненията за Николай с нашия реален полет. В резултат на което тръгнаха и тези спекулации, че Николай е изгубил съзнание и че аз съм спасявал полета – нещо, което няма нищо общо с реалността. Никой по време на полета не беше губил съзнание, и двамата действахме в синхрон точно според инструкциите.
Все пак мисията на полета се провали заради отказа на основния двигател, нали така?
- Да, ние трябваше да изпълним много широка научна програма - общо 28 експеримента. За нея бяха създадени изцяло български системи и прибори, като "Спектър15", "Средец", "Пирин". Ние успяхте да изпълним много малко от тези експерименти. Нашата научна програма беше изцяло изпълнена по-късно от екипажа на станцията Салют-6", а резултатите бяха предадени на нашите учени в БАН.
Как живеете сега? Ходите ли още на лов?
- Лов ли?
Да, излезе информация, че навремето сте гонели с голяма страст дивите свине в ловното стопанство "Кормисош" заедно с Николай Рукавишников?
- А, да. Истината е, че имам ловен билет, но отдавна не ходя на лов. Да, вярно е - ходихме навремето в "Кормисош" с Николай Рукавишников, правихме някакъв лов, ама чак пък страст - това далече е от истината!
Коя година е било това?
- Малко след полета - може би в края на 1979 или през 1980. Но повече от 15 години не съм ходил на лов.
Защо? Време ли нямате или желание?
- Ами, както винаги се оправдаваме с времето.
А голф научихте ли се да играете?
- Още се уча. Но голфът наистина е интересно занимание, при което играчът застава сам срещу себе си. За да спечели, той трябва да преодолее, да надвие себе си. Голфът формира интересни качества у човека, кара го да се учи да преценява и прогнозира точно. Така че това един много полезен спорт за всеки.