Преди кризата Европейският съюз бе доброволно обединение на равни държави; днес той се е превърнал в отношения между кредитори и длъжници, от които почти не се вижда изход, казва прочутият финансист и спекулант Джордж Сорос в коментар за Project Syndicate.
СИТУАЦИЯТА, ОПИСАНА ОТ МИЛИАРДЕРА, изглежда патова - кредиторите ще загубят много пари, ако някоя от членките на съюза го напусне; от друга страна, оставайки в съюза, длъжниците са принудени да налагат политика, която само влошава състоянието им и увеличава дълга им. Този омагьосан кръг уверено води към разпадане на целия проект "Европейски съюз", смята Сорос, наричайки тази перспектива "трагедия с исторически пропорции". Според него единствено германското водачество може да предотврати такъв сценарий.
Причините за сегашната криза са изключително комплексни и сложни, но в основата им е фаталният дефект на еврото: че като се съгласиха да се създаде независима централна банка (ЕЦБ), отделните държави всъщност задлъжняха във валута, върху която нямат контрол. Така на практика днес някои развити европейски страни се оказват в статута на държавици от третия свят - тласкани към дефолт, защото са свръхзадлъжнели в чужда валута. Тази специфика на еврото бе пренебрегвана от всички чак до гръцката криза и дори днес не се разбира достатъчно ясно от всички, подчертава Сорос.
"ПЪРВОНАЧАЛНО И ВЛАСТИТЕ, и участниците на пазара разглеждаха всички държавни облигации като безрискови, създавайки с това перверзен стимул за банките да залагат на по-слабите облигации. Когато Гърция разкри истинския размер на дефицита си, финансовите пазари изведнъж разбраха риска от дефолт по суверенния дълг и за отмъщение увеличиха рисковите премии не само на гръцките облигации, но и на всички други тежко задлъжнели еврочленки. И понеже европейските банки бяха претоварени точно с тези облигации, това отприщи двойна криза - банкова и дългова", казва Сорос.
Но вместо да хвърли светлина върху дефектите на еврото, кризата стовари цялата вина върху страните от така наречената Периферия. Германия и останалите кредитори направиха необходимия минимум, за да спасят еврото, но наложиха на длъжниците си правила, основани върху непризнатите дефекти на валутата. На практика еврозоната сама си причинява днешните страдания - като в някакъв кошмар, отбелязва Сорос.
ИСТИНСКАТА ВИНА И ОТГОВОРНОСТ Е НА ГЕРМАНИЯ, смята финансистът. Тъкмо германците създадоха концепцията за еврото с вградените й дефекти - които им отредиха лидерската роля в еврозоната. Това, подчертава Сорос, сега създава два проблема. Единият е политически: Германия всъщност не искаше тази доминираща позиция, в която се оказа, и не желае да приеме вървящите с нея задължения и отговорности (разбираемо е защо германците не искат да са "пълният джоб" на еврото). Вторият проблем е финансов: Германия налага грешната политика в еврозоната. "Затягането на коланите не работи. Не можеш да намалиш бремето на дълга, като намалиш бюджетния дефицит. Дълговото бреме е съотношение между натрупания дълг и БВП, и двете в номинални размери... Бюджетните съкращения предизвикват непропорционално голямо намаление на БВП... Това означава, че за всеки милион евро орязване на бюджетния дефицит, Брутният вътрешен продукт намалява с повече от милион, което води до увеличаване на съотношението дълг-БВП", обяснява Сорос.
ЗАЩО ГЕРМАНЦИТЕ УПОРИТО НЕ ЖЕЛАЯТ да разберат този съвсем прост факт? Според Сорос обяснението е в успешните реформи, основани на затягането на коланите, които Герхард Шрьодер проведе в самата Германия в средата на миналото десетилетие. Но, възразява Сорос, тази политика работи за оттделната държава, като увеличава износа й и намалява вноса. Ако обаче всички вършат същото, то просто няма как да проработи - очевидно е невъзможно всички членки на ЕС едновременно да подобрят търговския си баланс една спрямо друга.
Според Сорос планът за спасяването на Кипър също е груба грешка, защото подкопава доверието в банковата система изобщо. Европейските банки са много зависими от депозитите; затова и обединена Европа бе готова на всичко, за да защити интереса на вложителите. До случая с Кипър. След него "банките ще трябва да плащат рискови премии, които ще се отразят по-тежко на по-слабите банки и на банките от по-слабите държави".
НАЛАГАНЕТО НА ГЕРМАНСКОТО РЕШЕНИЕ за Кипър бе огромна политическа победа за Ангела Меркел. Но на нея й предстоят избори, а дотогава е твърде вероятно и самата Германия да изпадне в рецесия, прогнозира Джордж Сорос. Причината според него е в монетарната политика на еврозоната, която не е в крак с останалите основни валути. Всички други са се заели с количествено улесняване (quantitative easing), дори и Япония, която доскоро бе в германския лагер. А една слаба йена ще се отрази зле на германския износ, подчертава Сорос.
Финансовият магнат отново прокарва своята идея за решаване на европейските проблеми - превръщането на държавния дълг в еврооблигации. Според него това би имало "чудотворен" ефект, като елиминира заплахата от дефолт, намали драстично рисковите премии и осигури солидна подкрепа за бюджетите на най-задлъжнелите членки. Италия например ще спести цели 4% от своя БВП, пресмята Сорос, бюджетът й веднага ще мине от дефицит към излишък, а икономиката ще започне да расте - "Ще е като събуждане от кошмар".
ГЕРМАНИЯ СЪЩО НЯМА ДА ЗАГУБИ от еврооблигациите, настоява Сорос. Те няма да унищожат кредитния й рейтинг, а само ще печелят от сравненията с американските, британските и японските облигации. "Основното ограничение на еврооблигациите е, че те няма да елиминират огромните разлики в конкурентоспособността в еврозоната. Но ако Германия ги приеме, това напълно ще промени политическата атмосфера и ще улесни структурните реформи. За нещастие Германия е категорично против еврооблигациите. Откакто Меркел им наложи вето, цитираните тук аргументи дори не се обсъждат. Хората не осъзнават, че приемането на евлооблигациите ще им струва доста по-малко, отколкото правенето на възможния минимум, за да се опази еврото". Ако Германия не иска еврооблигации, това си е нейно право; но тя не бива да пречи на останалите да се обединят и да ги емитират. "С други думи, ако Германия е против еврооблигациите, тя трябва да обмисли да напусне еврото и да остави другите да ги създадат".
СПОРЕД СОРОС ДОРИ И В ТАКЪВ ФОРМАТ (без Германия) еврооблигациите пак биха се котирали по-добре от щатските или японските. Ако Германия не е в еврозоната, еврото ще се обезцени, задлъжнелите държави ще си върнат конкурентоспособността, дългът ще намалее в реални размери и ще стане обслужваем. Такъв сценарий според Сорос е далеч за предпочитане пред варианта длъжниците да напуснат еврозоната. Ако Италия го стори например, нейният дълг в евро ще стане необслужваем, ще трябва да бъде преструктуриран, а световната финансова система ще бъде разтърсена из основи. Може да се стигне до колапс на еврото и, много вероятно, до разпадане на самия Европейски съюз. "Не бива едното да се идентифицира с другото. Европейският съюз е цел; еврото е само средство по пътя към целта. Не бива да се позволява средството да унищожи Европейския съюз... Европейският съюз е важен не само за Европа, но и за света. Той е въплъщение на принципите на отвореното общество", казва Сорос. А за да оцелее Европейският съюз, смята той, Германия най-после трябва да направи своя ясен избор: или да приеме еврооблигациите, или сама да напусне еврозоната.