Тази седмица честваме 12 април, деня на космонавтиката и авиацията – подходящ повод да погледнем назад и да изберем най-значимото събитие в историята на космическите изследвания. Всъщност тази история е доста кратка – едва 55 години изминаха от изстрелването на прословутия "Спутник" на 4 октомври 1957. Но въпреки това тя е дотолкова богата на събития, че пресяването на едва пет от тях се оказа доста трудна задача. Ето нашите кандидати:
ПОЛЕТЪТ НА ЮРИЙ ГАГАРИН. Историята на космическите изследвания буди много спорове, но поне едно е несъмнено: кой беше пръв. На 12 април 1961 майорът от Съветската армия Юрий Алексеевич Гагарин излетя от комодрума Байконур и когато 108 минути по-късно кацна в казахската степ, бе направил първата орбитална обиколка на планетата. От него за пръв път научихме, че от космоса Земята изглежда синя.
Гагарин се превърна в знаменитост, засенчваща дори кинозвездите, и чак до смъртта си при изпитателен полет през 1968 обикаляше света, посрещан от многохилядни тълпи.
ТЕЛЕСКОПЪТ "ХЪБЪЛ". Космическите апарати, служещи на науката, са хиляди и е трудно да се каже кой от тях е донесъл най-много полза. Но "Хъбъл" несъмнено е най-яркият им символ – един уред, който не само донесе безценни данни на астрономите, но и позволи на всички нас да видим Вселената такава, каквато дори не сме подозирали, че може да бъде.
Докато разглеждаме смайващите снимки на далечни галактики и мъглявини, вероятно не се сещаме през какви трудности мина космическият телескоп, преди да ни ги достави. Изстрелването му бе отложено с 4 години заради катастрофата на совалката "Чалънджър". После се оказа, че заради една-единствена капка боя, попаднала не където трябва, свръхпрецизното огледало на телескопа не е фокусирано. Наложи се специална спасителна мисия, преди "Хъбъл" да заработи. Но оттогава не е спирал – вече 22 години.
ЛУННОТО КАЦАНЕ НА "АПОЛО 11". До последния момент не беше сигурно, че подобно нещо изобщо е възможно. Президентът Ричард Никсън имаше предварително написана траурна реч в случай, че Аполо се разбие или че не успее да излети обратно за Земята. Но Нийл Армстронг и Бъз Олдрин все пак успяха да кацнат на Луната с модула Ийгъл, а малко по-късно на Нийл се падна честта да направи първата човешка стъпка върху повърхността на друг свят ("Малка стъпка за човека, огромен скок за човечеството"). Предавано пряко по телевизията, първото лунно кацане бе вероятно най-вълнуващото медийно събитие в човешката история.
"ВОЯДЖЪР" И ВАЛЯ БАЛКАНСКА ЛЕТЯТ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. "Компютърът", който управлява първия човешки пратеник към звездите, има по-малко изчислителна мощ от будилника ви. Но това не пречи на програмата "Вояджър" да е една от най-успешните в историята на космическите изследвания. Изстрелян на 5 септември 1977, Voyager 1 успешно прелетя край Юпитер и Сатурн. Днес, отдалечен на повече от 123 астрономически единици от Земята, апаратът се подготвя да напусне границите на Слънчевата система и да стане първия човешки пратеник към други звезди. На борда му е и една златна плоча с информация за човешката раса – включително шедьоври на Бах, Бетовен, Чък Бери и една секваща дъха родопска песен, изпълнена от Валя Балканска ("Излел е Дельо Хайдутин").
МАРСОХОДЪТ И УМНИТЕ СОНДИ. Мнозина от нас се оплакват, че космическият ни прогрес сякаш спря. Последното кацане на Луната бе преди повече от 40 години; пилотираната мисия до Марс се отлага все по-далеч във времето. Но истината е, че прогресът не е спрял – той просто прие друга форма. Там, където човекът още не е стъпил, уверено се разхождат слугите му. Марсоходът Curiosity, който от 6 август миналата година изследва Червената планета, е само поредният представител на дълга поредица космически сонди, които ни позволиха да проучим газовите гиганти Юпитер, Сатурн и Уран, свръхгорещата Венера, загадъчния Меркурий и дори самото Слънце.
- - -
Помогнете ни да знаем как мисли България.
Гласувайте на нашата Фейсбук страница.
Поканете и приятелите си да участват. Това ще ви даде по-добри шансове за наградата – пътуване за двама до Кипър с България Ер.