Росен Плевнелиев присъства на 135-годишнината от учредяването на ВКС

Президентът Росен Плевнелиев нарече „политически компромис” решението на парламента за разделението на квотите във Висшия съдебен съвет. Изказването му беше направено в рамките на честването на 135-годишнината от учредяването на Върховния касационен съд.

Плевнелиев посочи, че е приветствал постигнатото широко политическо съгласие от лятото за промени в конституцията, с цел разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии:

„Не можем да не признаем, че една от най-важните заявени промени - за начина на разделяне на колегиите във ВСС - не бе реализирана по начин, който да спечели пълното доверие на магистратите и обществото. Народното събрание се съобрази избирателно с част от препоръките на Венецианската комисия за разделяне на ВСС на две колегии, но не и с тази да дадем превес в колегията на съдиите на пряко избраните от съдии свои колеги.”

Събитието се превърна в своебразно сбогуване с правосъдния министър в оставка Христо Иванов. Той отново аргументира напускането си с неизвършената проверка на разговорите между Румяна Ченалова и Владимира Янева, както и с пропагандната, по негови думи, медийна война срещу него.

„Вододелът за това дали в България има реална борба срещу корупцията и прословутата воля за борба с корупцията или няма такава, е в такива ситуации - дали ще има проверка, независимо от това кой е замесен. За съжаление, за мен стана ясно, че отговорът е отрицателен, независимо от това, че с огромно нежелание започнаха да се извършват някакви действия. За премиера не мога да коментирам, но за главния прокурор със сигурност не можем да говорим за някакво желание за обективна проверка”, коментира Иванов.

Най-остри бяха думите на председателя на ВКС Лозан Панов, който еднозначно заяви, че отхвърлянето на реформата на Христо Иванов е било преднамерено.

„Усилията, които бяха положени през последната седмица за „спъване“ на  реформата са обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани. Ако представителите на политическия елит „спънаха“ конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено. Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат”, заключи речта си Лозан Панов.