Новите системи за контрол на корабния трафик в Черно море чрез двата нови брегови центъра във Варна и Бургас вече следят движението на корабите в акваторията на страната и подпомагат безопастността на морския транспорт. Проектът е реализиран по ОП „Транспорт“ 2007 – 2013 г. и беше завършен през август тази година.
Системата е съставена от два брегови центъра - в Бургас и Варна.
"Практически в момента България завърши трета фаза в изграждането на системата за управление на корабния трафик", казва Златко Кузманов – Директор „Ръководство на корабния трафик – Черно море". Със завършване на проекта разполагаме с една от най-модерните и съвременни системи за управление на корабния трафик в територията на Европа. Тук са внедрени последните достижения за изграждане на такива системи и са използвани и най-новите IT технологии".
VTMIS
VTMIS е общо наименование Vessel Traffic Management Information Systems. България стартира изграждането на такава система през 1999г. Това е първият проект, осъществен с финансиране от холандската програма PSO за съвсем малка част – два радара и софтуер за рейдовата кула. Това е началото. След това последва ефективно използване на предсъединителните фондове, където бяха изградени първа и втора фаза. В третата фаза, "VTMIS фаза 3", изградена по ОП "Транспорт".
"Двата центъра са идентични, но има някои разлики", казва Златко Кузманов.
"Двата брегови центъра са изградени по отделен договор като сграда, която е специално предназначение. Брегови центрове. В Бургас е разположена в района на пристанище Бургас, а във Варна - на входа на канал 1. Във Варна новата рейдова кула е на различно място от старата. Районът е много специфичен и независимо от проблемите по строежа, не е избрано случайно. Намираме се на една област с повишен риск, където се осъществява движението на корабите към пристанище Варна-Изток, Варна-Запад и Варненско и Белославско езеро. В езерата има яхтено пристанище".
"Практически това е най-конфликтната точка и от тази гледна точка изборът на позицията на рейдовата кула за град Варна е изключително удачна, защото освен техническите средства за наблюдения, позволява съответно и визуално наблюдение. Визуалното наблюдение позволява оператора в много кратки срокове да добие представа за обстановката в един такъв критичен участък".
40 млн. лв
Финансирането на проекта е около 40 милиона лева с ДДС, осигурени от Европейския фонд за регионално развитие и собствени средства. Бенефициент по проекта е ДП „Пристанищна инфраструктура“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
"Собствените средства се определят от договора за безвъзмездна помощ - 15% от стойността на всички договори. Имаме два основни договора. Единият основен договор е свързан с договора за изграждане на сградите - около 3 700 000 лева без ДДС. Вторият е свързан с доставка на оборудване, софтуер и монтаж на останалите съоръжения, основният договор, който определя изцяло функционалните възможности на системата", казва Кузманов.
Как работи новата система
Милен Тодоров, ръководител на отдел „Управление на трафика - Варна към Дирекция ръководство на корабния трафик Черно море ни показа работното място на оператор от Системата за управление на корабния трафик.
Софтуерът на работните станции дава възможност на оператора да наблюдава в реално време измененията в обстановката на цялата акватория на варненското пристанище, както и да наблюдава данни от различните сензори, интегрирани в системата като: митологични и радарни станции, данни от системата за автоматично познаване. Операторът има на разположение и средства за дистанционно управление на УКВ-предавателите, с които се осъществява основно връзката с корабите.
"Радиопредавателите, с които боравят операторите от системата за управление на трафика са разположени в няколко подходящи точки по Черноморското крайбрежие на България и от това работно място може дистанционно да се борави със всеки един приемно-предавател, така че да се осъществявана връзка с кораб на различни места в акваторията", казва Милен Тодоров.
"Софтуерът, интегриращ всички сензори от системата е тип електронна карта за брегова навигация, т.е. за бреговите служби. На мониторите може да се наблюдава състоянието на времето, посока и скорост на вятъра в различни точки от акваторията, там където са разположени митологичните точки от системата. Също така може да се управляват дистанционните камери за видеонаблюдение и термовизионно наблюдение на акваторията, разположени в определени позиции, където се получават стеснени от навигационна гледна точка участъци и където навигацията е особено критична.
Системата дава възможност за радарно проследяване на цели, за захващане и проследяване на отметки с радар. Интеграцията позволява видеокамерите да проследяват захванатите цели по време на тяхното движение в акваторията.
Има предвидена и реализирана 3D визуализация цялата акватория на пристанище Варна, така че на база данните от сензорите, данните от самите кораби, постъпващи в системата за автоматично опознаване движението на кораба може да се следи от най-различна виртуална позиция, например от мостика на кораба, от различни точки по акваторията. За тази цел бе направено триизмерно моделиране на пристанището и на цялата акватория, позволяващо в доста реалистичен визуален вид да се представят движенията на корабите в цялото пристанище", казва Милен Тодоров.
С новата система България се включва в общата европейска система за безопасността на трафика и регулирането на корабоплаването
"Като цяло всичките държави хронично развират тези системи, защото безопасността на корабоплаването е един основен приоритет, приоритетната ос, по която се изгражда подобряване на условията за корабоплаване в морските и вътрешни водни пътища на Република България", казва Златко Кузманов.
Проектът служи да подобри условията за корабоплаване в морските пространства на Република България и обхваща цялата брегова ивица.
"Като структура, освен двата брегови центъра - основни функционални звена, още около в 22 обекта по морския бряг са монтирани сензори. Преди всичко радари, радиостанции, телевизионни и термовизионни станции, системи за автоматична идентификация, системи за радио… и още много спомагателни системи, като резервно електрозахранване, охрана на съответните обекти", казва Кузманов.
Как функционира цялата система
"В сградите, в бреговите центрове, като този /рейдова кула-Варна, бел. ред./ са разположени основните изчислителни мощности, дейта център, сървърите, където се извършва автоматизираната обработка на цялата информация от сензорите по бряга. Центровете във Варна и Бургас са идентични и взаимозаменяеми, но по организационни причини крайбрежието е разделено на две, през нос Емине. Южната част е от нос Емине до река Резовска и се управлява и контролира от бреговия център в Бургас, а северната част - от нос Емине до границата Дуранкулак се управлява от бреговия център Варна.
Всеки един от центровете може да поеме функционално цялото управление, а разделението е направено с оглед на повишаване на надеждността и евентуално при отказ на някоя от системите, това може да бъде поето от всеки един от двата центъра", обяснява Кузманов.