В зависимост кого попитате, те са или спасението за човешкия род от ужасите на индустриалната цивилизация, или най-големият икономически балон в историята.
Колкото до мащабите, спор няма – за броени години биохраните (organic foods) се превърнаха в една от най-бурно развиващите се индустрии, с годишни обороти от десетки милиарди евро. Над 2% от храните по света вече се продават с "био" сертификат. Само в САЩ от началото на 90-те ръстът е с около 20% годишно, като през 2005 обемът достигна 14 млрд долара. В Европейския съюз биохраните представляват над 5% от общите продажби, като в отделни страни делът им е доста по-голям - и постоянно расте. Пионери в това производство са Австрия, Германия и Швейцария, които започват да го развиват от началото на 90-те. Сред лидерите са също Великобритания, Франция и Италия (в която над 12% от земеделската земя е сертифицирана по биостандарти).
ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ, КОГАТО ЕКОДВИЖЕНИЕТО набираше популярност на Запад, а заедно с него се роди и концепцията за екологично земеделие, потребителите на organic foods често бяха обект на иронични коментари - като някакви неочаквани остатъци от хипи движението. Но през 90-те и особено през първите години на новия век появата на птичия грип, "луда крава" и още няколко заболявания, свързвани с употребата на химикали в храните, накара поведението на "хранителните хипари" да изглежда вече напълно рационално. През XX век урбанизацията на практика откъсна човека от неговата храна и днес хората често не знаят какво точно ядат. Много от храните, преди да стигнат до пазара, са обработвани с торове и химикали, на чиито опаковки има нарисувани череп и кости. Многобройните регламенти за употребата на подобни препарати като правило търсят баланса между интересите на хранителната индустрия и здравето на потребителите, но трудно някой може да каже къде е всъщност равновесната точка – и дали изобщо е постижима.
В БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ СЪЩО ИМА ПРОСЛОЙКА, облъчена от модерната зелена идеология, която посяга към биопродукти, водена от различни съображения – здравословни, екологични или търсене на престиж. В супермаркетите има специални щандове с биопродукти, които видимо не се различават от останалите храни, ако не се смята цената (близо двойно по-висока у нас, между 10 и 50% по-висока на Запад). Обяснението за надценката е логично: биоземеделието изключва използването на пестициди, хербициди и синтетични регулатори на растежа, както и изкуствени оцветители и консерванти. Подсилването на почвата става само с оборски тор, част от обработките се правят ръчно, и в резултат на всичко добивите са по-малки. За да се премине към биоземеделие, земята се оставя поне три години незасята, за да се изчисти (според някои експерти са нужни дори 15 години.) При животновъдните ферми „био” означава изключване на всякакви антибиотици, хормони и други синтетични съставки, които в конвенционалното производство масово се използват за ускоряване на растежа. Освен това животните се хранят с биофуражи и се отглеждат в открити пространства. Всичко това трябва да е удостоверено със сертификати от оторизирана организация, а те не са никак евтини.
СТРУВА ЛИ СИ ДА СЕ КУПУВАТ БИОХРАНИ и дали по-високата им цена отразява реални предимства? Повечето хора ги предпочитат, за да избягват пестицидите и хербицидите, на които някои медицински изследвания приписват всевъзможни здравни грехове – от банално главоболие до малформации при новородени и рак. Освен това употребата им намалява хранителната стойност на продуктите. Доказано е, че при конвенционално произведените храни съдържанието на протеини, калций, желязо, витамин С, калий, фосфор и др. е между 6% и 38% по-ниско, отколкото при биохраните, които освен това съдържат повече органични киселини и важни за здравето полифеноли (антиоксиданти).
Биопродуктите са част от модния зелен lifestyle, свързан не само с начина на хранене, но и с начина на живот като цяло. Това означава ограничено и рационално потребление на енергия, отбягване на продукти, чието производство е свъзано със замърсяване на природата, рециклиране и така нататък. Освен биохрани има също биомебели, биокозметика, биодрехи - и всичко това върви с биоопаковките от рециклирана хартия, оцветена в бледи тонове с естествени бои.
КАТО ВСЯКА ЕТИЧНА КОНЦЕПЦИЯ, и зеленият lifestyle е зареден с противоречия. На пръв поглед грижовното отношение към природата и човека като част от нея неизбежно достига до един парадокс. В продължение на хилядолетия човешкото общество се е развивало благодарение на производството и потреблението. Тези две дейности в най-голяма степен осмислят битието на Homo faber, създаващия човек. На практика почти всичко в нашия бит е свързано с необратимо отчуждаване на някакъв все пак ограничен природен ресурс - от питейната вода, рибата, месото, кафето и шоколада до хартията, памука, опаковките, бензина, електричеството... Всяка индустриална дейност напълно се вписва в казаното от Ницше: “Не си наблюдавал живота добре, ако не си забелязал и ръката, която по щадящ начин убива.”
Любопитна особеност на модерната екоидеология е нейният ясно открояващ се религиозен профил. Ето някои основни елементи в структурата на нейното послание.
1. Светът върви към гибел.
2. Причина за това е човекът. Неговото греховно (потребителско) поведение ще доведе до Апокалипсиса.
3. Положението е тревожно и дори драматично, но не е безнадеждно.
4. Светът може да се спаси, ако бъдат следвани новите месии, “зелените пичове”, както ги нарича едно българско списание.
Този религиозен профил може да изглежда странен, но той е в същото време залог за успеха на новата идеология. Човекът е ирационално същество и религиите винаги са имали по-дълготраен ефект върху неговото поведение от чистия разум.
В ПРОЦЕСА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА (особено западната) трайно е наложено (само)разбирането за човека като най-висше творение на природата, център на мирозданието, цел и смисъл на вселената. Екологичната логика предполага това разбиране да бъде ревизирано и така неизбежно се достига до „антихуманната” идея за „излишния човек”. Според авторитетни изследвания екстензивното земеделие, каквото е производството на organic foods, може да изхранва в световен мащаб не повече от 4 милиарда души. Разрастването на това производство поради неговата очевидна икономическа перспективност означава създаване на нови обработваеми земи, което е неизбежно свързано с допълнително обезлесяване на големи райони (както става в Бразилия), а това би предизвикало нови екологични проблеми. Но има и друг парадокс. Производството на биохрани предполага увеличаване на човешкия труд, а това значи и отваряне на работни места. Така биоиндустрията се оказва изправена пред императивите на „необходимия човек”. Иначе казано, тя може да се окаже трайна платформа за устойчиво развитие в глобален мащаб. В същото време привидно етичната мода около някои нови продукти може да има дълбоко неетични резултати. Например бурният интерес към киноата (зърнена култура от Южна америка) на Запад през последните години предизвика нейното рязко поскъпване, поради което тя вече е недостъпна за бедните селяни в Перу и Боливия, за които е традиционна храна.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ОБЩЕСТВО, развивано хилядолетия наред от поривите на потреблението и измамата (т.нар. юдео-християнска цивилизация е точно такова общество и неговият модел вече е възприет в страни като Китай и Индия) да се обърне срещу социалните си инстинкти и да потърси обратни пътища? По-важното - може ли човекът да приеме, че не е център на мирозданието, че не е цел и смисъл на вселената? Цялата екоидеология води в такава посока и поради това тя е в някакъв смисъл “антихуманна”, т.е. ревизираща идеите на Просвещението. Поради което и оценките са раздвоени - някои я виждат като културен императив без алтернатива, докато за други тя е по-скоро интелектуално кокетство, прикриващо нови бизнесхоризонти. Вероятно и двете страни в тази полемика ще продължат да излагат своите трудни за оборване аргументи. Защото човекът, както твърди колумбийският теолог Николас Давила, е проблем без човешко решение.
* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 33 / 2013