Центърът за киберсигурност на САЩ разследва хакерските атаки към сайтове на държавни институции у нас. Това съобщи заместник-министърът на транспорта Валери Борисов относно кибератаките през последните две седмици.
Проблемите със сайтовете започнаха в изборния ден на 25 октомври и продължават и до днес. Засегнати бяха 8 информационни сайта на държавни институции, два от които – на Народното събрание и ДАНС - и до момента са блокирани.
На първия тур на изборите се сринаха сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и Външното министерство. На втория тур кибер престъпниците разшириха атаките с блокиране на електронните страници на ДАНС, президентсвото и парламента, КЕВР и НАП.
По едно и също време към тях са били подадени милиарди фалшиви заявки от адреси в Азия, Африка и Европа, обясниха от министерството на туризма.
Според специалисти това е т.нар хакерска атака „отказ от услуги“. Тя се извършва чрез мрежа от компютри, които се управляват дистанционно и изпълняват нареждания. Понякога на един-единствен човек.
"Тези ботове се намират в целия свят, обикновено този който извършва тези атаки си наема команден център, който е извън територията на страната, за да може да затрудни разследването на тези случай. Защото тогава ще се изисква международно сътрудничество и достъп до международни доставчици" , коментира Албена Спасова от Международната академия за обучение по киберразследвания.
Министерството на туризма е сезирало ДАНС още при първите кибератаки от 25 октомври. Потърсена е и помощ от американските им колеги. Заедно те трябва да определят поръчителя и целта.
Според министерството, хакерските атаки целят да покажат, че държавата не може да опази институционалните си сайтове, а на този фон проведе референдум за електронното гласуване. Според специалистите, това е най-голямата кибератака в историята на България и определено има връзка с вота.
"Лой конкретно стои и кой конкретно натиска копчето, може само да гадаем. Но нека си зададем въпроса кой има интерес да подкопава нашите държавни институции в момента, в който всички ние сме изправени пред местен вот. Аз смятам, че това са интереси между отделни политически партии и кръгове, и интереса в случая е български", допълни още Спасова от Международната академия за обучение по киберразследвания.
Около 12 хиляди долара струва само първата хакерската атака срещу държавните сайтове. Многократно повече са средствата за възстановяването им. Скъпо ли е да хакнеш един сайт?
"От това, което циркулира в публичното пространство - от порядъка на 100 лева. струват 15 минути. Когато говорим за държавни институции и подкопаването на доверието към тях, то тогава този ресурс е много малък и съответно почти всеки би могъл да си го позволи" коментира Спасова.
Специалистите и министерството на туризма са категорични, че няма риск за гражданите и всички важни системи на държавата са отлично защитени. Междувременно до края на ноември се очаква да бъде готова и Националанта стратегия по киберсигурност.