Сбогуването на Дякона

Книгата на Захари Стоянов "Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му" е отпечатана за пръв път в Пловдив през 1883. Поместеният откъс е от глава 16 – "Следствието".

"НА 2 ЯНУАРИЙ КОНВОЯТ пристигнал в село Луковит, гдето преспал, а от там потеглил за Орхание. Маршрутът бил устроен така, щото в тоя град пристигнали тъкмо в четири часа, т. е. в дълбока полунощ. Отдавна чакали тук 200 души войска конница, която трябвало да съпровожда юнака през гористите места, пак от страх, разбира се, да не стане нападение на конвоят от страна на комитита. Разпоредил се така също и орханийският каймакамин да отдаде приличните почести на хероя, за когото слушал толкова анекдоти от своите подведомствени заптии, и който твърде често посещавал поверения му каймакамлък.

Докато си починат конете, той изходатайствувал от началника на конвоя да остави за няколко минути „комитите” да влязатъ в конака, за да си отпочинат и да се постоплят в стаята. Гостолюбивият каймакамин не излязъл с празни ръце пред тримата гости. Той наредил нещо като закуска или кафалтия. Най-напред едно младо кетипче в черно алатурка сетре и с бръснат врат, който лъщял като брус, подало една черна табличка, върху която имало три готови цигари и три чаши с черно кафе, които можали да събират по сто драма от всякаква жидкост. Левски изпил кафето, но от цигарата се отказал, защото не употребяваше тютюн.

ПОСЛЕ ТОВА КАЙМАКАМИНЪТ, който си кривял отдавна устата да влезе в разговор с хероя, захванал най-напред от личните обяснения.

- Тебе ли казват Васил Иванов? - казал той, като опънал брадата си като тетива.

- Аз съм, - отговорил Левски.

- А Левски пак на тебе думат? — повторил Негово Благородие.

- Да, на мене.

- А Дякон?

- Пак съм аз, — повторил Левски.

- Бей, че много имена си имал ти, казал каймакаминът и поклатил главата си. - Ти имаше един добър ат, какво го направи? - прибавил той, каточе Левски не бил арестантин, а някой мемлекет чорбаджия. - Помня те един път като се зърна пред очите ми с него и отиде та се не видя като орел. Очите ми останаха тогава в коня ти!

- Минали времена! - отговорил нашият херой на тия каймакамски любезности и се обърнал на друга страна.

ДОКАТО ТОВА СТАВАЛО ВЪТРЕ в конака, навън се приготвяло деятелно по какъв таинствен начин да се нареди нощната експедиция през Балкана, гдето имало най-голям страх за нападение от страна на комитетите. Били докарани две талиги, които войската оградила като стена, за да не може да проникне наоколо им никое любопитно око от града. Па кой ли е бил тоя любопитен, който да рискува нощно време да наближи конашката ограда, около която прихали охранени коне, светили цигари, зад които се криели мрачни фигури и дрънкали дълги кавалерийски сабли!

ВСИЧКО ТОВА, ВЗЕТО ЗАЕДНО, гарантирало таинственост на похода, но турците са строги, когато работата се касае до болното им място, разбирали значението и важността на оногова, за когото били изпратени. Посред тия стени от хора, коне и жълти винчестери, шест костеливи ръце държали нашия герой под мишниците, когото турили в една от приготвените талиги. Забележете, че това е станало тайно и от двамата му другари, които чак до Ссфия не знаели къде се намира той. Вътре при него в същата тая талига са влезли трима заптии, със запрегнати пушки, които трябвало да държат краищата на синджирите. На гърба на Левски бил наметнат заптийски ямурлук, което също така имало своето значение, Николчо и Христо били турени в друга талига.

Часа на пет по турски конвоят потеглил за София, придружен от 250 солдати отпред и отзад в страните на талигите. Стъпването на хилядата конски крака по замръзналия път тресяло земната повърхност. Грозно и страшно ревял балканския хребет, който заглушавал конския тропот. Всички мълчали. На талигаджиите било забранено да подканватъ своите коне с обикновените „Хайде!” и „Де-е-е!”... Рано сутринта на 4 януарий часът на 2 конвоят поздравил калната София. Тук Левски билъ отделен окончателно от своите другари. Разбрал той вече, че за него няма спасение, та за това намерил свободно време да даде някои поръчки на Николчо Бакърджията.

- АЗ ОТИВАМ ВЕЧЕ! - казал той. - Страшно е да не пострада и Христо Цонев, понеже и него познава Димитър Общият, а ти ще останеш свободен. Много здраве на всички братя и приятели. Кажи им да ми простят, ако в нещо съм ги докачил или разсърдил... Кажи им, че моята обязаност беше твърде тежка. Нека никой от тях се не бои, защото аз много повече ще гледам тях да запазя. Гледайте да вземете от поп Кръстю комитетските писма и парите, които са народна пот. Разправи на Николчо Сирков, че 3000 гроша аз изпратих за купуване на пушки, а другите събрани комитетски пари да се върнат на сиромасите, от които са взети. Колкото за другите комитетски принадлежности — печати, книжа, писма и пр.,  да им търси лесното да ги изпрати на Каравелов в Букурещ. Те ще ви потрябват пак... Сбогом!...".