Средно по 91 души би трябвало да загиват всяка година в резултат на метеоритни удари, показват смущаващо конкретните данни от едно проучване на Националния изследователски съвет (NRC) на САЩ, цитирани от BBC. Реално ли е обаче това число и защо толкова рядко се сещаме за опасността от небето – два съвсем актуални въпроса след метеоритния дъжд, изсипал се днес над Челябинска област. Бързаме да ви успокоим: шансът да ви удари метеорит е горе-долу колкото този да спечелите голямата награда в лотарията. Два пъти поред.
АКО ОПИТАТЕ ДА СИ СПОМНИТЕ за последния път, когато сте чули за метеоритен удар, ще се поизмъчите. Случаите, отразени от медиите и привлекли внимание, съвсем не са много.
Един от най-популярните е на 30 юни 1908, когато метеорит или комета се взривява на около 10 км над тайгата в сибирския район Тунгуска. Експлозията сравнява със земята над 1600 квадратни километра гора, но заради отдалечеността на района няма жертви. Малцина си дават сметка, че ако метеоритът бе закъснял само с 4:47 часа, щеше да заличи от лицето на Земята целия Санкт Петербург. Ако днес експлозия като тази на Тунгуския метеорит се случи над Ню Йорк, ще отнеме над 3.2 милиона човешки животи и ще причини щети за 1.2 трилиона долара, пресмятат експерти.
ЗА ЩАСТИЕ ОБАЧЕ подобно нещо не се е случвало досега. Противно на пресмятанията на NRC смъртните случаи от попадение на метеорит са изненадващо малко. В САЩ от небесна бомбардировка са пострадали няколко коли, а през 1972 във Венесуела е убита крава (злополучното животно било изядено, а останките от метеорита - продадени на колекционери, така че случаят няма кой знае колко трагично звучене). Домът на френско семейство с крайно подходящата фамилия Комет наскоро пострада от яйцевиден метеорит, но за щастие и там се размина без жертви, тъй като никой от семейството не беше вкъщи по време на удара.
СТРАННОТО НЕСЪОТВЕТСТВИЕ между прокобите на NRC и реалността има всъщност много просто обяснение. То се крие в начина, по който астрономите и статистиците изчисляват риска.
Тъй като заплахите са от всякакъв вид и размер, астрономите са направили система за класификация, кояро помага за измерване на потенциалния риск. Ако метеори или комети са на по-малко от една трета от разстоянието между Земята и Слънцето (тоест по-близо от 48 млн. км), те се означават като „близки до Земята обекти“ (NEO). Множество обсерватории, както и специалнa програма на NASA, следят тези обекти. Към декември са били открити и наименовани около 8500, като списъкът се увеличава с около 500 годишно.
Дори и по-дребните небесни тела носят достатъчно заплаха. Метеоритът, причинил Тунгуското събитие, е бил с диаметър петдесетина метра. Според изчисленията на NRC подобен обект застрашава Земята средно веднъж на две хилядолетия. Доста по-голяма е честотата на астероиди по 5-10 метра – а подобно тяло при сблъсък с планетата би освободило енергия, сравнима с бомбата от Хирошима.
Следващата степен е "потенциално опасен астероид" – за такъв се смята всеки обект с диаметър над 150 метра, доближил Земята на повече от 8 милиона километра. Последствията от евентуален сблъсък с такъв обект ще бъдат сериозни. А ако небесното тяло е с диаметър над 1 км, то може да причини планетарно бедствие.
ПО КАЛКУЛАЦИИ НА NASA в момента има около 900 "близки до Земята" астероиди с диаметър над 1 км. Сблъсъкът с подобно тяло ще освободи енергия от порядъка на 100 000 мегатона – 1700 пъти повече от най-мощната водородна бомба, изпробвана от човека. Това ще е достатъчно да предизвика глобална катастрофа, със земетресения, унищожителни цунами и пр. Според NRC такова попадение се случва средно веднъж на 700 000 години.
А ако астероидът е над 10-километров, ще се случи онова, което вече се е случило преди 65 милиона години над полуостров Юкатан в Мексико. Тогавашният удар, с приблизителна сила на взриза 100 000 000 мегатона, се е оказал достатъчен да потопи Земята в ядрена зима, да промени трайно климата и да заличи напълно динозаврите. Макар че, от положителна гледна точка, без тази драма човекът вероятно никога нямаше да се появи.