Развалянето на досега съществуващия здравен пакет на основен и допълнителен изглеждаше на първо четене една стъпка в правилната посока, ако мислим да правим управляема децентрализация и контролирана дерегулация на съществуващата система в момента, коментира в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR експертът по здравен мениджмънт Цекомир Воденичаров. Той подчерта, че сега съществуващата система е абсолютно монополна и хиперцентрализирана. По думите му „има опасност разделянето на основен и допълнителен пакет да внесе допълнително напрежение” в системата.
В тази връзка той поясни, че досега клиничните пътеки в НЗОК са 311.
„Това, което се очертава в публичното пространство е, че около 15 пътеки няма да са нито в основния, нито в допълнителния пакет” коментира Воденичаров и поясни, че това са всичките хирургични интервенции, които са свързани с престояване от един ден в лечебно заведение.
Други „около 4-5 ще влязат само в допълнителен пакет. Това са интервенции на кожни заболявания, поясни той и обобщи, че общо около 20 ще бъдат извадени от тези 311..
За други 60 клинични пътеки обаче е предвидено да са и в допълнителния, и в основния. Това по думите му формира въпроси „кой и по какъв начин ще определи кога” лечението да е по основния и кога по допълнителния пакет.
Тома Томов, който е представител на КТ „Подкрепа” в НЗОК, уточни, че лечението „и по допълнителния, и по основния пакет се покриват от Здравната каса, като разликата е в спешността. Той допълни, че и сега съществува плановия прием в болниците. При направено от него самия проучване станало ясно, че „масово болниците приемат по спешност, а не по планов прием.”
„Би следвало в клиничните пътеки да има индикации за спешност”, уточни той.
Цялото интервю-вижте от видео файла.