fallback

Тежестта на тиарата

Бенедикт ХVІ бе обречен по начало: той наследи една църква, чиято популярност се основаваше главно върху обаянието на предшественика му.

11.02.2013 | 15:26 Автор: Константин Томов

Още първите секунди от понтификата на Бенедикт ХVІ разтревожиха суеверните. През април 2005, докато камерлингът изгаряше бюлетините, с които кардиналите избраха новия папа на римокатолическия свят, коминът върна дима в Сикстинската капела и предизвика една съвсем неуместна за тържествеността на момента кашлица.

РАЗБИРА СЕ, СПОРНО Е ДАЛИ това трябваше да се тълкува като знак свише, или като немарливост на коминочистача. Но този дребен инцидент само засили притесненията на онези, за които с кончината на Йоан Павел II отминаваше и "златният век" на съвременното християнство.

В известен смисъл папа Бенедикт – роден като Йозеф Ратцингер – бе обречен от самото начало. Който и да бе заменил свръхпопулярния му предшественик, щеше неизбежно да страда от сравненията. Но изборът тъкмо на германеца Ратцингер за нов епископ на Рим отприщи същински порой от възмутени и разтревожени реакции. Бивш нацист, педант, закостенял консерватор, шеф на инквизицията, сив кардинал, женомразец, ксенофоб, лишен от чар професор – само част от определенията, с които бе приветстван в печата новият Свят отец.

ЕСТЕСТВЕНО, НЕ ВСИЧКИ ОТЗИВИ бяха в този дух. Мнозина изтъкнаха (и с основание), че повечето упреци към Бенедикт ХVI са преувеличени и извадени от контекста на биографията му. Членството в "Хитлер Югенд", което е било задължително за юношите в Третия райх, съвсем не го прави нацист. Напротив, баща му Йозеф е бил сред най-ревностните католици и убедени антинацисти в Траунщайн; самият Ратцингер признава, че нацистката идеология го е привличала с акцента върху спорта и физическото здраве, но безвъзвратно го е отблъснала с осъждането на християнството като близко до презрeния юдаизъм. Колкото до етикета "инквизитор", Ратцингер действително оглавяваше Светата конгрегация за доктрината на вярата, но тази организация е наследила от Светата инквизиция само функцията - определянето и спазването на каноните на католицизма - но не и правомощията и методите. Да наречеш неин член "инквизитор" е като да наречеш директора на съвременен затвор "палач". "Конклавът не избра твърдоглав консерватор или бездушен инквизитор - напук на многото публично изказани страхове и предразсъдъци Ратцингер не е такъв. Той притежава всичко онова, което имаше и предшественикът му, но е интелектуалец, какъвто Войтила не беше", коментира Ернесто Гали в "Кориере дела сера".

НО НЕ КРИТИКИТЕ И ПОДОЗРЕНИЯТА УСЛОЖНИХА задачата на Бенедикт ХVІ, а по-скоро дълбоката неяснота каква всъщност е тази задача. Новият папа непрекъснато наблягаше на приемствеността и обещаваше да следва политиката на своя предшественик ("Той ни остави църква, която е много по-смела, свободна и млада. Църква, която, благодарение на неговата мъдрост и личен пример, гледа със спокойствие в миналото и не се бои от бъдещето"). Но никой в Рим не бе склонен да каже открито, че тази прославена политика на Йоан Павел II всъщност бе подчертано консервативна. По негово време площадите бяха пълни с вярващи, но църквите си останаха все така празни. По площадите идваха онези, които списание Panorama нарече "новите християни" - младежите, които бяха готови да бодърстват по цяла нощ заради предишния папа и които плакаха с искрени сълзи след кончината му, но които същевременно използват презервативи, практикуват извънбрачен секс, отнасят се толерантно към хомосексуализма, пренебрегват постите и празниците на светците. За тях християнството все повече се превръща от религия в морална система. Ентусиазмът съществува, но доктрината, в която той би трябвало да се влее, е в криза, остаряла е и не привлича душите. Именно в това отношение църквата изпитва спешна нужда от реформатор – какъвто Бенедикт ХVІ не пожела да бъде.

ПОПУЛЯРНОСТТА НА ЙОАН-ПАВЕЛ ІІ, особено сред младите, се дължеше не на реформаторски дух, а на личното му обаяние. Наследникът му не притежаваше подобен капитал. Ратцингер може да бъде убедителен, красноречив и симпатичен в интелектуални дебати, както показаха и нашумелите му беседи с философа Юрген Хабермас. Но тихият му глас и професорският тон няма как да заменят в сърцата на широките маси великия актьор, какъвто бе неговият предшественик.

В интерес на истината, Бенедикт ХVІ нямаше подобни амбиции. Неговото управление на църковните дела изглеждаше подчинено на желанието за пречистване, не за разрастване ("Той иска да създаде една по-малка, но и по-чиста църква, кlein aber fein, както казват в Германия", писа известният коментатор Тимъти Гартън Аш). По злощастна ирония това желание съвпадна по време с два от най-големите скандали в новата история на Ватикана – със сексуалните злоупотреби на свещеници и с разкритията за корупционни схеми по високите етажи (личният иконом на папата изнесе и продаде на пресата секретни писма и документи, потвърждаващи корупцията).

БЕЗПОЛЕЗНО Е ДА ГАДАЕМ дали и тези огорчения не прибавиха към умората и артрита, които Светият отец посочи като причина за оттеглянето си. По-интересните въпроси сега засягат бъдещето на църквата, а не миналото.

Докато Ватиканът ревностно се придържаше към консерватизма си (едва през 1992 папата призна, че Галилей е бил прав и Земята се върти около Слънцето), към плодородната почва на младежка Европа посегнаха и други. Покрай имиграцията и разширяването на ЕС най-бързо развиващата се и динамична вяра на Стария континент вече е ислямът. В Берлин например мюсюлманите вече са второто най-многобройно вероизповедание - след протестантите, но пред католиците.

Възможният отговор на християнството минава през сближаване между различните му течения, през диалог между католици и православни, протестанти и англикани... Мнозина смятаха, че тъкмо с такава цел Ратцингер е избрал папското си име: за да почете не само Свети Бенедикт, покровителя на християнска Европа, но и предшественика си Бенедикт ХV – последния папа, опитал се наистина да възстанови диалога с Изтока и с православните патриаршии. Но дори да е било така, поредицата скандали вързаха ръцете на новия понтифик.

НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНО ТОВА ДА Е БИЛ ПОСЛЕДНИЯТ ШАНС. Дори бегъл поглед върху най-сериозните кандидати да наследят Бенедикт ХVІ показва, че фокусът на католическата църква вече се отмества от Европа. С най-големи шансове изглеждат африканските кардинали Питър Търксън и Франсис Аринзе, и канадецът Марк Уеле, който е председател на папската Комисия за Латинска Америка (някои прибавят и хондураския кардинал Марадиага). За Ватикана очевидно е по-разумно да се насочи там, където има условия и възможности за експанзия. Близък до възгледите на досегашния папа изглежда само кардинал Анджело Скола, но пък и неговите шансове на бъдещия конклав изглеждат най-скромни. Преди седем години Гартън Аш писа, че след понтификата на Бенедикт ХVI Старият континент "може да е също толкова нехристиянски, колкото е бил преди 15 столетия, по времето, когато Свети Бенедикт, един от светците-покровители на Европа, е основал Бенедиктинския орден. На надгробния паметник ще пише: Християнска Европа. От Бенедикт до Бенедикт. Почивай в мир". Апокалиптично преувеличение или точна прогноза? За момента е трудно да се каже. Нещата ще изглеждат по-ясни чак когато над Сикстинската капела отново се издигне бял пушек. Дано този път коминочистачът да е внимавал.

 

В ПРЯКА РЕЧЙозеф Ратцингер за марксизма "Карл Маркс смяташе, че християнството е доказало неспособността си да се справи с бедността, неравенството и несправедливостта... Днес виждаме какви ужаси и кръвопролития остави след себе си неговата социална теория, в която нямаше място за Господ... Без Господ нещата не могат да вървят добре".Лекция в Бенвенето, 2002

 

За СПИН и презервативите"Да търсиш решение на проблема с инфекциите чрез профилактични средства означава да заложиш на способ, който не само е несъвършен от техническа гледна точка, но и, преди всичко, неприемлив в морален аспект. Пропагандирането на "безопасния" секс, както го наричат, игнорира истинския корен на проблема, а именно - безпътният начин на живот, който води не само до болестите, но и разяжда морала на хората".Интервю за "Зюддойче цайтунг", 1978

 

За нацизма"Баща ми бе сред хората, които ясно виждаха, че победата на Хитлер няма да е победа за Германия, а победа на Антихриста".Мемоари, 1998

 

За абортите"Всеки католик може да се смята за виновен във формално подпомагане на злото, ако гласува за онзи политически кандидат, който одобрява легализирането на абортите и евтаназията"Писмо до конференцията на католическите епископи на САЩ, 2004

 

За църкватаЗа много хора днес църквата е основното препятствие за искрената вяра. Те не виждат в нея нищо повече от обичайната човешка борба за власт, обичайния жалък спектакъл на онези, които, претендирайки да ръководят християнството, влизат в противоречие с истинските му принципи"."Въведение в християнството", 1969

 

За глобализацията"Днес е ясно, че всички ние зависим един от друг. Но някои схващат глобализацията единствено от гледна точка на личните интереси. Трябва да съществува такава глобализация, която да изисква от държавите да носят отговорност една за друга, да си помагат в носенето на товара. Това не може да се постигне само като се разчита на пазарните механизми".Лекция в Бенвенето, 2002
fallback
Още от България
fallback