В Германия очакваното пристигане на един милион мигранти през 2015г. се представя на част от несъгласните граждани и като начин за инжектиране на повече икономическа мощ в страната със застаряващо население, което се очаква да намалее с 8% през следващите няколко десетилетия.
За бившите комунистически страни от Източна Европа - където населението се свива още по-бързо и икономиките се борят - притока на мигранти изглежда като идеалният вариант. Но не и ако попитате хората там, пише New York Times.
Вестникът цитира българския вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, според когото българите не са склонни да привлекат повече мигранти и настроенията в България са, че има твърде много, а не твърде малко мигранти.
Такъв е парадоксът на миграционната криза за Източна Европа. Макар районът да е изправен пред най-страшната демографска имплозия на континента, той се съпротивлява най-силно срещу приемането на мигранти, пише авторът на статията.
И докато заплахата от миграционната криза се възприема, то упоритата комбинация на проблемните икономики и корумпираните правителства не прави страните особено привлекателни за мигрантите.
Всъщност България се оказва непривлекателна дори да българи, които подобно на мигрантите, масово се насочват към по-развитите части на Европа, пише New York Times.
В най-новия годишен доклад на ООН за населението на Земята всичките 10 страни в света, където се очаква населението да намалее най-много до 2050 г., са в Централна и Източна Европа, а България заема първото място, пише изданието.
И все пак антиимигрантските настроения в района са силни, а хората се опасяват, че вълната от мигранти, стичащи се в Европа от Близкия изток, Афганистан и къде ли не, ще "смаже" крехките местни икономики и ще отслаби националната култура.
"Би било рационално и прагматично, ако тези страни се възползват от мигрантите." - коментира президента на варшавската фондация "Стефан Батори" Александер Смолар.
"Не трябва да забравяме обаче, че за разлика от Западните страни, на тези държави никога не им се е налагало да разработват голяма имиграционна политика. Страните в Източна и Централна Европа никога не са били страни за имиграция, а по-скоро емиграция." - коментира Смолар.
Това важи и за сегашната ситуация, особено за държави като България, които бяха приети в ЕС и чиито граждани получиха възможност да пътуват по-свободно.
"Ще бъдете обезпокоени, ако се запознаете с някой в региона, който няма близки или роднини, живеещи в чужбина." - допълва Сара Гардинг, изследовател в Университета в Оксфорд, фокусирана върху миграцията в Източна Европа.
И самите мигранти посочват, че не е безопасно и нямат финансовите перспективи, които търсят в страни като България. Така че същите сили, които тласкат хиляди източноевропейци да емигрират в Западна Европа, бутат и новите бежанци в същата посока.
"Мога да ви кажа защо хората напускат. Като цяло са разочаровани от политическата ситуация. Те не могат да разчитат на съдебната система. На лидерите им липсва каквато и да е политическа визия. Народът е чакал от 1989 г. насам и вече е изморед от чакането тази промяна да се случи. " - обясни 29-годишната Евгения Пеева, която се е завърнала след като е завършила Харвард.
През 1990 г., непосредствено след падането на комунизма, в България е имало около девет милиона души, което я прави малко по-голяма от Швеция и Австрия. Днес официалната населението е 7,2 милиона, много по-малко от това на Швеция или Австрия, а прогнозите са, че страната ще изгуби 12% от населението си до 2030 г. и 28% до 2050г.
Румъния не е далеч зад България - очаква се да изгуби 22% от населението си до 2050 г., следвана от Украйна (спад 22 на сто), Молдова (20%), Босна и Херцеговина (19%), Латвия (19%), Литва (17% ), Сърбия (17 на сто), Хърватия (16%) и Унгария (16%).