Медицинската помощ в България не е ефективна. Това показва одит на Сметната палата за изпълнението на дейността по оказване на спешна медицинска помощ за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2014 г. Предмет на одита е спешната медицинска помощ като елемент от цялостната система на здравеопазването в Република България, която се осъществява от 28 самостоятелни ЦСМП и от спешните отделения към лечебните заведения.
Проблемите при спешната помощ се повтарят, въпреки приетите стратегически документи и създават предпоставки за забавяне на наложителни реформи, смятат от Контролния орган. Според тях в съответствие с административното деление на страната са териториалното разпределение на ЦСМП и филиалите към тях.
Има неравнопоставеност за част от населението за времето на достъп до спешна медицинска помощ, причините са различни - като географско положение и инфраструктура. Приблизително 58 на сто от населените места в страната са с време за достъп до филиал за СМП до 20 минути, а около 15 на сто от населените места са с време за достъп в диапазона над 30 минути, сочат данни на министерство на здравеопазването.
Около 211 000 души или 3 на сто от българските граждани се намират на труднодостъпни и отдалечени райони, където достигането на екипи на спешна помощ е проблем.
Според Сметната палата налага се актуализиране и въвеждане в действие на националната здравна карта, както и приемане на критерии и стандарти за териториално разпределение на структурите за спешна медицинска помощ.
В системата за системата за спешна медицинска помощ на ЦСМП работят 7 111 души. Сформирани са 357 мобилни екипа - 75 реанимационни, 127 лекарски, 125 долекарски и 30 транспортни. Освен тях функционират и 167 стационарни екипи. Заплатите са неадекватни и недостатъчно мотивиращи за рисковите условия на труд и високото напрежение, смятат от Сметната палата.
Финансирането се осъществява от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Средствата за издръжката на ЦСМП се планират по програма "Спешна медицинска помощ" от програмния бюджет на министерството. Разходите по програмата нарастват значително за одитирания период. Докато през 2010 г. са изразходвани 76 903,5 хил. лв., за 2014 г. разходите възлизат на 122 672 хил. лв. или нарастването е с 60 на сто.
Размерът на публичните средства, изразходвани за спешна медицинска помощ, непрекъснато нараства и съставляват най-голям относителен дял в бюджета на Министерството на здравеопазването. Този дял се увеличава от 13 на сто през 2010 г. на 25,6 на сто към 30.06.2014 г. и на 30,7 на сто към 31.12.2014 г.
Спазени са нормативните изисквания за планиране, разпределение, изпълнение и отчитане на бюджета на Министерството на здравеопазването в частта за спешна медицинска помощ.
Не е адекватно планирането на средствата за програма "Спешна медицинска помощ" за одитирания период независимо, че разходите по програмата заемат съществен дял от общите разходи по програмния бюджет на Министерството на здравеопазването. През всяка следваща година значително се увеличават отчетените разходи.
Липсват правила за определяне на критерии за оценка на ефективността на разходите по програмата. Не е създаден механизъм за планиране на разходите на ЦСМП, който адекватно да отчита техните обективни потребности с оглед оказването на качествена и своевременна спешна медицинска помощ. През 2010 г. ЦСМП са разполагали общо с 399 автомобила, от които 326 санитарни и 73 други автомобила. В края на одитирания период автомобилите са 296 в т.ч. 266 санитарни и 30 други. Специализираният медицински транспорт и апаратурата, необходими за оказване на спешна медицинска помощ, са морално и физически остарели, което създава рискове за оказване на адекватна медицинска помощ. Няма разработени програма и единни критерии за тяхното обновяване. Не са разчетени достатъчно средства за обновяване на медицинския транспорт и апаратурата.
В края на 2014 г., извън одитирания период, са отпуснати допълнително 3 628 800 лв. по програма "Спешна медицинска помощ", с които са купени 56 линейки и медицинска апаратура.
Не е решен проблемът със собствеността на сградния фонд, с който разполагат ЦСМП, което създава сериозни пречки при тяхното поддържане и обновяване.
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 действа, но трябва да бъде доразвита и да осигури възможност за информационна свързаност и обмен на информация в реално време.
В дежурните екипи на тел. 112 няма медицински лица или нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания. Независимо от предприетите действия от Министерството на здравеопазването във взаимодействие с МВР са създадени предпоставки за допускане на грешки при предаването на повикванията към ЦСМП.
Липсва свързаност между информационните системи на ЦСМП и лечебните заведения и поради това не е възможна връзка в реално време между лекарите от спешната помощ и дежурните лекари в лечебното заведение. Не са създадени възможности за масово въвеждане и използване на телемедицината в процеса на оказване на спешна медицинска помощ, въпреки че са предприети действия.
В ЦСМП не е изградена действаща единна система за контрол на качеството на предоставената спешна медицинска помощ. Върху качеството и своевременността на оказаната спешна медицинска помощ на пациентите е осъществен системен контрол от ИА "Медицински одит". В близо половината от проверките, извършени от агенцията, са установени нарушения, свързани основно с неспазване на правото на пациента да получи своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ. Нарастват случаите на неудовлетвореност на пациентите от оказаната им помощ.
Броят на изпълнените повиквания като основен показател за дейността на ЦСМП остава постоянно висок, наблюдава се увеличение на повикванията. Едновременно с това е очертана трайна тенденция на нарастване на издръжката и на средния разход за изпълнение на едно повикване/амбулаторен преглед. Не се наблюдава подобряване на показателите за изпълнение на дейността спрямо 2007-2008 г., когато от Сметната палата е извършен одит на спешната медицинска помощ.
Не е осигурена равномерна натовареност на екипите за оказване на спешна медицинска помощ в различните ЦСМП. Устойчива тенденция за висока натовареност, която се засилва в края на одитирания период, се наблюдава единствено в ЦСМП София-град. При останалите центрове натовареността е в рамките на средните за системата стойности. По време на одита е приета Концепция за развитите на системата за спешна медицинска помощ за периода 2014-2020 г., която предвижда мерки и дейности, изпълнението на които следва да осигури предпоставки за преодоляването на сериозните проблеми в системата и подобряване на резултатите от дейността по оказване на спешна медицинска помощ.
В резултат от одита Сметната палата дава 14 препоръки на министъра на здравеопазването.