Вечерта преди катастрофата

Водещата световна сила е в упадък, разклащана от вътрешна политическа криза и икономически трусове. В различни точки на света се надигат нови сили, които търсят своето място в световния ред - или направо го оспорват. Икономиката е по-глобална и взаимосвързана отвсякога, преобразена от новите технологии. Надигат се протести срещу прекомерната и безскрупулна власт на Уолстрийт и големите пари. Азия е във възход, в Близкия изток има размирици.

В НАЧАЛОТО НА 2013 ТАЗИ КАРТИНА вероятно ви звучи познато. Според експерта по геополитика Чарлс Емерсън обаче тя описва идеално света в началото на 1913 година. Всъщност сходствата между днешния ден и последната година преди Първата световна война са тревожно много, подчертава Емерсън в статията си за Foreign Policy, озаглавена "Навечерието на катастрофата" (Еve of Disaster).

Разбира се, отбелязва Емерсън, между двете епохи има и някои разлики. Китай през 2013 не е съвсем аналогичен на Германия през 1913 – и двете са надигащи се мощни икономики с амбиции за глобално господство; но докато в началото на ХХ век Германия е млада държава, с едва четири десетилетия история и със съизмеримо население с това на съперниците й, днешен Китай е наследник на хилядолетна държава и приютява една пета от всички хора на планетата. От друга страна, кайзерова Германия има явни имперски амбиции (в чисто териториално отношение), каквито Китай сега яростно отрича.

ИМА РАЗЛИКИ И МЕЖДУ СУПЕРСИЛИТЕ през 1913 и 2013. Преди век Британската империя е банкерът на планетата, опорният стълб на златния стандарт, върху който се крепят всички национални икономики. Днес Съединените щати са несъмнено влиятелни като създател на най-глобалната валута, но далеч нямат някогашното британско финансово всемогъщество: затънали са в дългове, голяма част от които са именно към Китай, съперничещата сила.

От друга страна, Америка днес е военна суперсила в несравнимо по-голям мащаб, отколкото е била Великобритания преди столетие. Освен това САЩ си остават най-голямата икономика в света, докато през 1913 британците отдавна вече са отстъпили тази чест на Германия.

Политическата география днес е съвсем различна от тази преди век. През 1913 светът се състои от шепа глобални империи; в Африка има само две независими държави (Етиопия и Либерия); всеки четвърти жител на планетата е европеец. Днес независимите държави са почти 200 (от тях 52 са в Африка), а европейците са по-малко от една десета от всички хора.

Освен това днес светът е обхванат от далеч по-здрава мрежа от международни договори и институции за опазване на мира и реда. Макар че, както припомня Емерсън, първите Хагски конвенции датират отпреди Първата световна война, а Международният съд (днес към ООН) е създаден именно през 1913.

РАЗЛИЧИЯТА СА НЕСЪМНЕНИ, но Емерсън цитира една мисъл на Марк Твен: "Историята не се повтаря, но се римува" (History doesn't repeat itself, but it does rhyme). Между 1913 и 2013 има достатъчно сходства, за да се замислим върху тях, отбелязва авторът, който е бивш асоцииран директор на Световния икономически форум.

Колкото и парадоксално да звучи, едно от главните сходства между двете епохи е технологията. 1913 също е време на драматичен технологичен напредък: навлиза радиотелеграфът, който улеснява съобщенията и прави корабоплаването и съответно търговията много по-сигурни; от конвейера на Хенри Форд вече слиза първият масов автомобил. Петролът замества въглищата като основно гориво, превръщайки забравения Близък Изток в новата геополитическа игрална дъска. През 1913 започва заснемането на първия пълнометражен холивудски филм; американският президент Удроу Уилсън за пръв път използва киното в предизборната кампания (с напълно актуалния и днес мотив "Увеличете данъците на богатите"). Десет години след първия плах полет на братята Райт самолетът вече е превърнат в оръжие – от италианците в Либия през 1911 и от българите при Одрин през 1912. Според Емерсън е съвсем уместна аналогията с интернет, който преди двайсетина години бе приветстван като средство за освобождение на потиснатите, а днес все повече интригува авторитарните държави като средство за контрол над поданиците им.

"СМЯТАТЕ, ЧЕ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА Е СЪДЕНО да продължава вечно, че междунационалните войни са невъзможни, че походът на демокрацията е неудържим? Почакайте малко: не ли точно това, което хората си мислеха и през 1913?", писа Емерсън. И преди 100 години никой не очаква задаващата се катастрофа, въпреки няколкото мрачни облака на хоризонта. Технологиите подобряват отчетливо бита; САЩ създават Федералния резерв като основа на бъдещото си финансово могъщество; изкуствата са в подем, руският балет покорява Европа. Настъпването на демокрацията също изглежда уверено: Ганди започва да проповядва в Южна Африка, Китай съставя първия си демократичен парламент след убийството на Сун Цзяожен, лидера на спечелилата изборите партия Гоминдан (убийство, което според Емерсън повлиява повече на световната история от покушението над австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево година по-късно). Русия след Столипин изглежда стабилизирана политически и процъфтяваща икономически; Ленин живее в заточение в най-затънтените краища на Австро-Унгария. Германия е вторият най-голям търговски партньор на Великобритания, което кара мнозина в Лондон да смятат войната между двете страни за нещо изключено. Кайзер Вилхелм ІІ е виждан от мнозина като миротворец – всъщност президентът на Калифорнийския университет дори го номинира за Нобеловата награда за мир.

ВСИЧКО ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ СЕГА СМЕ НА РЪБА на нова Световна война, подчертава Чарлс Емерсън. "Няма нищо неизбежно около бъдещия конфликт между великите сили, нито пък колапсът на световната търговия е предначертан – макар да твърдя, че и двете днес са осезаемо по-вероятни, отколкото преди 10 години... Но един поглед върху света от 1913 ни напомня, че ходът на глобализацията съвсем не е несмутим". Има множество потенциални събития, които биха могли да предизвикат шок в системата и да отклонят силно встрани очакванията ни за бъдещето, отбелязва Емерсън. Примерно една необмислена ескалация на събитията в Южнокитайско море – новата геополитическа гореща точка и арена на надлъгванията между САЩ и Китай – спокойно може да отприщи събития, недотам различни от онези, довели до изстрела в Сараево през 1914.

Центростремителните сили (създавани от глобалната търговия, взаимосвързаните финансови системи и новите технологии) би трябвало да ни сплотяват и да намаляват вероятността от конфликти. И все пак, напомня Емерсън, напоследък сме свидетели на ръст в ограниченията върху търговията, на разпадане на глобалните търговски преговори, на опити за фрагментиране на интернет. "Светът на 1913 – блестящ, динамичен, взаимозависим – ни предлага полезно предупреждение", пише в заключение Емерсън. "Тогава мнозина са смятали операционната система на своя свят за даденост. През 2013, във време на сходна глобална криза, най-голямата ни грешка би била да предположим, че операционната система на нашия собствен свят ще функционира безкрайно; че единственото, което трябва да направим, е да се носим плавно към бъдещето, което ще е точно такова, каквото искаме да бъде. Тези успокоителни времена свършиха. Трябва да се подготвим за много по-трудния път, който ни очаква".