2013: Без чудеса за България

От няколко години българската икономика практически се намира в състояние на депресия. Имаше малък прозорец в началото на 2011, когато оживлението във водещите европейски икономики в резултат на осъществените там мащабните фискални стимули засили външното търсене на наша продукция и износът се представи добре. Впоследствие изострянето на дълговата криза в еврозоната и фокусирането върху фискалната консолидация в повечето европейски страни отново върна растежа към нулеви или близки до нула равнища. Има по-добри примери измежду новите страни-членки, които не са дългово обременени, но България не е сред тях.

ИКОНОМИКАТА ПРЕЗ 2013. Макар да имаме най-ниския правителствен дълг след този на Естония, влошеният инвестиционен и стопански климат, намаляващите вътрешни и оттеглящите се външни инвестиции, както и  непоследователната и изменчива икономическа и финансова политика няма да позволят развитие на позитивни тенденции.Така българската икономика ще продължи да се възстановява доста забавено. Според мен е най-вероятно растежът през следващата година да се ориентира около 1%. Разбира се, степента на неопределеност в икономиката остава сравнително висока и не бих изключил отклонения и в малко по-широк диапазон.

НОВИЯТ БЮДЖЕТ. Той не изненадва с нищо – нито с политики, нито с по-добри постижения в събираемостта на бюджетните приходи, нито с бюджетното салдо. След шумния провал на първия си бюджет през 2010 и неговата актуализация (първа у нас след кризата от 1996-97 година), в следващите си бюджети това правителство се съсредоточи в поправка на стореното, тоест във фискално закрепване и свиване на бюджетния дефицит под 3%. Така бяха проиграни възможностите за по-активно антициклично въздействие, колкото и ограничени да са те все пак.

Вероятно поради предстоящите избори, за следващата година дори целта за по-нататъчна фискална консолидация е изоставена, доколкото се предвижда бюджетен дефицит колкото пранирания тази година - и по-висок от този, който може да се постигне фактически. В останалите си параметри бюджетът ще продължи да има неутрално отношение към икономическия цикъл, ако изключим новия данък върху лихвите, чието въздействие ще затормози спестяванията, а това означава и инвестициите в един малко по-дълъг времеви хоризонт.

ОПАСНОСТТА ОТ ЗАДЛЪЖНЯВАНЕ. Ако политиката на дефицитно финансиране, формирана от настоящото правителство, продължи и в бъдеще, неминуемо ще се стигне до по-нататъшно увеличаване на правителствените дългове и изчерпване на фискалните резерви. На този етап обаче, при заварения нисък правителствен дълг от 14% от БВП през 2009 година и сравнително плавното му увеличение до около 18% сега, не мисля, че задлъжняването може да е драстично.

ГРЪЦКИТЕ СЦЕНАРИИ. Гърция няма кой знае какви алтернативи извън  преструктуриране на икономиката и фискална консолидация. Очаквам още една значителна стъпка за облекчаване на дълговото бреме (или повече, но по-дребни). и налагане на макроикономически политики, които да подкрепят конкурентноспособността и растежа. Колкото по-бързо осъществят този сценарии, толкова по-добре - не само за тях, а и за всички техни партньори в Общността, включително и за нас. Никоя икономика няма дългосрочни ползи от шокове и сривове в съседни страни. Ако изобщо има някакви ползи, те са конюнктурни и краткосрочни.

НОВ ДВИГАТЕЛ НА ИКОНОМИКАТА? Глобалната криза даваше и, струва ми се, все още дава възможности за привличане на външни инвестори, които търсят по-ниски производствени разходи и по-добра данъчна среда, за да оптимизират финансовите си резултати. За съжаление не успяхме да създадем необходимите предпоставки като по-благоприятна бизнес среда. Дори направихме обратното. В последните години влошихме инвестиционния климат, в резултат на което наблюдавахме изтичане на съществуващи инвестиции. Ето защо на този етап не виждам нови двигатели на икономиката ни. Не съм оптимист, че следващата година би могла да обърне тенденциите. Най-вероятно преките чуждестранни инвестиции ще останат свити на минималните си нива.

ЛИХВИТЕ ПО ДЕПОЗИТИТЕ. Противно на някои твърдения, не виждам каква социална функция може да има данъкът върху депозитните лихви. Платци на този данък не са богатите. Гледайки в структурата на банковите влогове, данъчната тежест ще се поеме основно от средната класа и от масата дребни вложители. Ще повярвам в социалната загриженост, ако успоредно с данъка върху лихвите бяха освободени от облагане лихвите по ипотечните кредити. Понеже не е така, остава фискалната насоченост на данъка.

Не вярвам този данък да изтласка спестяванията към потреблението. Това не е и толкова положително, колкото си го представят някои коментатори. Не е нужно да се грижим за пласмента на китайските стоки, те си имат инструментариум за насърчаване на  производството. Ако това все пак стане, негативите от намаления темп на спестяване ще рефлектират в по-нататъшно свиване на инвестициите.

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОЗОНАТА. Присъединяването на България към еврото е неизбежно - в по-близко или по-далечно бъдеще. Ние и сега практически работим с евро, доколкото обменният ни курс е фиксиран към единната валута. Това означава, че до голяма степен вече сме инкасирали както негативите, така и позитивите от еврото в последните 15 години.

Влизането в еврозоната обаче не бива да се превръща в самоцел, в каквато бе издигнато в началото на настоящия мандат. В името на тази цел бяха сътворени доста недомислия в икономически и финансов план. Затова трябва да бързаме бавно, без припряност.