От стажант в един от телекомите до мениджър във Viber. Това е историята на българина Атанас Райков. Едва 30-годишен той вече отговаря за подразделенията в Централна и Източна Европа на едно от водещите приложения за чат съобщения над 600 млн. уникални потребители в 193 държави по света.
Последователна подготовка, склонности към поемане на добре премерени рискове и всичко това подчинено на визия къде трябва да стигнат нещата. Така Атанас Райков описва комбинацията от качества, които са наклонили везните в негова полза, за да му бъде поверена позицията на генерален мениджър във Viber - позиция, която досега не е съществувала. Създадена е от компанията заради него след като го откриват портфолиото му в една от социалните бизнес мрежи.
"Имах едно много сериозно интервю, което беше повече от 3 часа и половина с топ мениджмънта на компанията. Бяха ми задавани най-различни въпроси, обсъждахме стратегията на фирмата. След този разговор имах задание, в което трябваше да доразвия още по-детайлно тези идеи, да ги изпратя за преглед и в последствие всъщност получих положителния отговор."
Развитието му като бъдещ мениджър започва още в училище. Още в десети клас в националната финансово-стопанска гимназия в София става мениджър в учебно-тренировъчна фирма за компютърна техника. Натрупал мениджърски опит Атанас постъпва като стажант в един от българските мобилни оператори. След десет успешни години на развитие в телекома стига до авантюристичното решение...
"Реших да пътувам по света. Имах вече яснота какви възможности ме очакват в България, но исках да видя какво друго се предлага по света. Отидох в големи технологични центрове като Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис, Сан Франциско и Силиконовата долина. Някъде по този път Viber се свързаха с мен. Те бяха разбрали, че не съм обвързан с никоя компания, че съм свободен агент. Всъщност те ме попитаха дали имам интерес, тъй като те планират в рамките на тази година да създадат офис, който да се грижи за този важен за тях регион".
Офисът на компанията в София все още се изгражда. Атанас ще ръководи екип от 4-5 души. Казва, че технологичната индустрия показва, че има светлина в тунела за България. В контраст с надвисналата над страната ни мрачна картина на масова младежка имиграция...Атанас казва, че желанието му е да се развива именно тук...в родината си. А обяснението му е емоционално.
"В момента отговарям за 13 държави и пътувам доста. Но всеки път, когато самолетът се снижава над София и видя планината ми става доста мило."
Оптимизмът на Атанас наистина е заразителен. Убеждава ни, че решението за уравнението е в самите нас, стига всеки да се погрижи със своя принос за това, а неговата история ни убеждава в това.