Прогноза за щастие

В навечерието на Нова година Пенелопе Крус, актриса с чар на решителна жена и сексапил на амазонка, засне чудновата фотосесия.

Тя беше посветена на суеверията - и вероятно се подиграваше с вещанията за края на света. Изгората на Хавиер Бардем позира с червена рокля, черни котки, счупени огледала, пукнатини по пода, отворени чадъри – въобще с всичко, което според преданието носи нещастие. Там някъде, в опасна близост до стройните й крака, се мъдри „злокобното” число 13 – годината, която предстои. Нямам нищо общо с Бардем, а за жалост още по-малко с Пенелопе, но винаги съм мислил като нея. Достатъчно е да предизвикаш суеверията, за да ги победиш. Здравословно е „поклонниците на фаталните дати и цифри” (по Висоцки) да си внушат точно обратното: че те всъщност носят щастие.

Затова вярвам, че 2013 ще е щастлива година. Въпреки че Сатурн трайно се настанява в моята зодия, Козирог, и белязва януари със страх и трепет, доброто просто трябва да се възжелае. И току виж, победило.

ЗАЩО НАПРИМЕР ЕВРОПА да не започне да излиза от кризата? На пръв поглед рецесията заразява дори отличници като Финландия. Но германската икономика продължава да върти педалите. Другите пък удрят дъното и е логично да се закатерят нагоре. Европа е предизвикана: Китай я залива със стоки, Турция размахва в лицето й своя небивал ръст, Русия строи газопроводи. Кога да дойде часът на Европа, ако не сега?

Същото важи за Барак Обама. През януари той се заклева за втори и последен път и ще има поне 800 дни, за да погледне историята в очите. 2013 и 2014 са годините, в които ще разберем от какво е направен. Никой няма да му пречи; няма да го притиска преизбиране. Обама ще се съсредоточи в американската икономика. Ако успее, светът ще дръпне напред.

ОЩЕ НЯКОЛКО РЕШЕНИЯ ЩЕ ЧАКАТ него – глобалното затопляне, иранската бомба, разбуненият свят на исляма и Сирия. Обама ще търси лек за затоплянето, ще бъде предпазлив за Иран, ще се дистанцира от турбуленциите в Египет, но ще трябва да направи нещо за Сирия. Съдейки по стила му и по това как отстрелва враговете с безпилотни самолети, ще иска това нещо да бъде максимално безкръвно и сигурно, с минимални рискове и ангажименти. Поведението на Франция показва, че Европа ще го последва. Нищо чудно военните действия в Сирия да бъдат прекратени. Това обаче ще бъде нито мир, нито война. Много усилия ще бъдат нужни, за се укроти и запази многонационалната и многорелигиозна държава. Ще трябват воля и пари; дано се намерят.

В Израел ще има избори – и нищо чудно да спечелят по-радикалните. Парадоксално, но това може да се окаже за добро, защото в Газа владее радикалната Хамас. Радикали в Тел Авив и радикали в Газа: каква по-добра предпоставка за мирен процес? Само радикалите могат да тръгнат към траен мир; всеки друг ще бъде саботиран. Единствено тези, които са държали оръжия, могат най-успешно да кажат „сбогом на оръжията”.

В БЪЛГАРИЯ СЪЩО ЩЕ ИМА ИЗБОРИ, но ще рискува всеки, който се опитва да ги предскаже. Европейската страна с най-голямата политическа изменчивост винаги може да поднесе изненада. Изборите означават оживление, ослушване, изчакване – и много, много нерви. Нещо повече, България навлиза във фатален цикъл, в който за пет поредни години няма да има година без избори – парламентарни, европейски, местни, президентски, отново парламентарни. Така политиците ще ограничат възможностите си да сторят нещо решително, защото ще се ослушват за популистки ползи. Нали обаче се разбрахме „да търсим положителното”? Изборите, да не забравяме, освежават климата, раздвижват кръвта и отварят порите. Така организмът диша по-добре.

Виж, референдумът през януари е лесен за предсказване: ниска избирателна активност и невалиден резултат. Стъпили върху това, всички партии ще се обявят за победители. Какво по-голямо щастие за политиците?

През 2013 българите ще имат няколко повода да се замислят върху историята си. Предстоят кръгли или полукръгли годишнини от Моравската мисия на братята Св. Св. Кирил и Методий (1150 години), Освобождението (135), спасяването на българските евреи (70), превземането на Одрин (100), Илинденско-Преображенското въстание (110), Септемврийското въстание (90), Лайпцигския процес (80). Дати, които повече разделят, отколкото събират. Но ако проведем споровете внимателно, можем и да се научим на нещо.

БЪЛГАРИЯ СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ СИ СПОМНИ за 80-годишнината от идването на власт на Хитлер и 60-годишнината от смъртта на Сталин, но дали ще се сети, че в 1953 въстанаха работниците в ГДР? Удобен повод да възкресим забравения факт, че всъщност първата въоръжена анти-комунистическа съпротива беше горянското движение в България.

Историята обаче не учи на нищо, казват скептиците. Покрай цялото пощуряване по маите така и не обърнахме внимание, че тяхната цивилизация е загинала, защото е изчерпила ресурсите си. Лакомо е изяла природата около себе си – и природата е отмъстила с апокалипсис. Прост урок, който повдига проблема на проблемите: рушим ли света, в който живеем? Всяка нова буря, цунами, разтопен ледник, топла зима и студено лято ще ни напомнят, че планетата ни е жива. Но само дотогава, докато имаме волята да я запазим.

Умопомрачителната червена рокля на Пенелопе Крус от фотосесията прави точно това – помрачава ума на мъжете с въображение. Но в кратките мигове  на здрав разум просветва поуката. От суеверията е опасно само едно – надменната убеденост, че можеш да победиш всичко, дори природата. Древните са я наричали „хюбрис”; в митовете след хюбрис идва „немезис”, отмъщението и провала.

Точно тази победа не ни трябва. Цяло щастие е да се разминем с нея през 2013.